„Само работеща и жизнеспособна икономика може да бъде трансформирана в контекста на приоритетите на зеления преход. В този процес трябва да се вземат предвид националните особености, така че подходът да бъде справедлив и пропорционален“. Това заяви министър-председателят Стефан Янев в изказването си пред държавните и правителствените ръководители във втория ден на Световната среща на лидерите в рамките на 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 26) в Глазгоу.
Премиерът бе категоричен, че България е напълно решена да изпълни своите ангажименти към Парижкото споразумение и подчерта, че заедно с държавите членки на ЕС страната ни работи за постигане на климатична неутралност до 2050 г., както и за още по-амбициозната цел за 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., което е заложено в законодателството на ЕС.
Министър-председателят Янев изтъкна, че за целта на национално ниво бе разработен изцяло нов набор от мерки в Плана за възстановяване и устойчивост на България. „Той ще стане нова пътна карта за декарбонизация на българската индустрия и за постигане на икономически растеж в рамките на устойчива и съхранена околна среда, което включва поетапното прекратяване на използването на въглища до 2038-2040 г.“, отбеляза премиерът пред световните лидери. Янев уточни, че усилията на страната ни са съсредоточени върху три главни цели: по-нататъшно ускорено развитие на възобновяемите енергийни източници и водород; увеличаване на енергийната ефективност на икономиката и устойчива мобилност.
Премиерът Стефан Янев акцентира, че България подкрепя обединените усилия на правителствата, частния сектор, академичните среди и други заинтересовани страни в общата цел за борба срещу изменението на климата. „Нито една страна сама не е в състояние да се изправи срещу глобалната заплаха от изменението на климата, защото нямаме варианта или лукса да си позволим провал“, добави българският министър-председател.
В рамките на изказването си премиерът Стефан Янев отправи апел за обединение в усилията за достигане до нов консенсус между всички държави по необходимите действия и цели, отнасящи се до климата, за постигане на климатична неутралност в планетарен мащаб до средата на този век, както и за постигане на съгласие по решителни краткосрочни и средносрочни политики. А те да се основават на правилния баланс между смекчаване и адаптиране към изменението на климата. „По-честите екстремни метеорологични явления, на които сме свидетели, са ясен знак, че глобалното затопляне се ускорява и вече засяга много аспекти на нашия живот, икономики и екосистеми. Присъствието ни тук днес означава, че осъзнаваме колко важно е да работим заедно и че са нужни по-надеждни действия от всички държави и от всеки един от нас, за да ограничим повишаването на температурата“, подчерта българският премиер.