Ограничението за скоростта на магистрала от 120 км/ч, въведено в Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП), макар и изрично да не е отменено, е изгубило сила и не действа. Това постанови Върховният административен съд (ВАС).
Той беше сезиран с искане да отмени чл. 73, ал. 1 от правилника в частта, в която се забранява на шофьорите на леки коли да превишават 120 км/ч, когато се движат по магистрала, припомня lex.bg.
Както е известно, Законът за движение по пътищата (ЗДвП) определя максимално допустима скорост от 140 км/ч. Разминаването между него и правилника е факт от 2002 г. Тогава в закона максималната скорост за движение по магистрала беше завишена от 120 км/ч на 130 км/ч, а през 2012 г. се вдигна на 140 км/ч.
Така вече 19 години в правилника пише едно, а в закона друго. До тази година обаче никой не беше сезирал Върховния административен съд за проблема. Както „Лекс“ писа, 56-годишен мъж от Димитровград се обърна към съда с искане разпоредбата от правилника да бъде отменена.
В определение върховните съдии Тодор Тодоров (председател на състава), Росен Василев и Юлия Тодорова (докладчик) обаче обявиха жалбата му за недопустима. Причината – целеният от мъжа резултат – за отмяна на чл. 73, ал. 1 от правилника, на практика е постигнат и той няма правен интерес да води дело.
Правилникът е приет през 1996 г. за прилагането не на действащия, а на отменения вече Закон за движение по пътищата от 1973 г. Действащият ЗДвП обаче има специална разпоредба (§10), която предвижда, че „подзаконовите актове по прилагането на отменения Закон за движението по пътищата запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон“.
„Видно е от данните по делото, че оспорената разпоредба от Правилника не е изрично отменена след отмяната на ЗДвП от 1973 г. …Независимо че и понастоящем съществува като позитивно право, чл. 73, ал. 1 ППЗДвП, ред. ДВ, бр. 25/1996 г. не е запазил действието си, който извод следва от съдържанието на § 10 от ПЗР на ЗДвП, ред. ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 година“, заявява ВАС.
И обяснява, че чл. 73, ал. 1 ППЗДвП противоречи на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. „Съгласно последно цитираната разпоредба на закона при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: категория В – 140 km/h по автомагистрала, т. е. максимално разрешената скорост е 140 km/h, а не 120 km/h, както е предвидено в чл. 73, ал. 1 ППЗДвП“, пишат върховните съдии.
Освен това те изрично обясняват, че чл. 73 от правилника е загубил действието си още с влизането в сила на новия ЗДвП през 1999 г. Както е известно, в отменения ЗДвП нямаше уредба за максимално допустимата скорост, а тя беше само на ниво правилник. През 1999 г. обаче парламентът реши тези правила да влязат в закона.
„Изгубилият сила подзаконов нормативен акт поради отмяната на нормите (включително и мълчалива отмяна), съставляващи правно основание за издаването му, е равнозначен на отменен акт, независимо от спецификата на последвалата законодателна промяна, която регламентира по-висока максимална скорост за водачите, които управляват пътно превозно средство от категория В на автомагистрала“, пишат тримата върховни съдии.
Те напомнят, че след като обжалваният текст от правилника вече не е част от приложимото право, жалбата срещу него трябва да бъде оставена без разглеждане. „В случая сезираният съд не би могъл да постанови диспозитив за отмяна на отменени и недействащи нормативни текстове“, констатира ВАС.