Социалният договор предполага, че работниците трябва да могат да живеят от работата, която извършват. Добавената стойност, която създават и обществената стойност на труда трябва да се превърнат в заплати, осигуряващи жизнения минимум за тях и техните семейства. Това каза в заключителната си реч в последния ден от 109-тата сесия от Международната конференция на труда президентът на КНСБ Пламен Димитров, съобщават от КНСБ.
Пламен Димитров е бил главен преговарящ от страна на групата на работниците в дискусията за неравенствата и света на труда. Димитров е и заместник-председател на Комитета по неравенствата и света на труда. По думите му тревожните равнища на работещите бедни и на работещите в несигурни форми на заетост, без никаква защита и без достатъчно средства, за да свържат двата края, показват, че социалният договор е нарушен. "Нашето най-важно и морално задължение е да се ангажираме с подновяването на социален договор, основан на социална и екологична справедливост, за социален мир в днешния свят на труда и за тези, които ще дойдат", е заявил още Пламен Димитров.
109-тата сесия на МКТ тази година протече в две части - първата беше през юни, а току-що приключилата втора се проведе през ноември и декември. Освен на дискусията за неравенствата и света на труда тя е била посветена и на темата за уменията и ученето през целия живот, припомнят от КНСБ.
По време на първата част през юни Димитров беше избран за титулярен член на Управителния съвет на Международната организация на труда от групата на работниците. Президентът на КНСБ стана първият българин избран на тази престижна позиция в лично качество.
От името на работниците в заключителния ден на дискусията за неравенствата миналата събота, Димитров е посочил, че те се засилват в света на труда и МОТ трябва да участва в преодоляването им. Той е обърнал внимание, че провеждането на конференцията е съвпаднало с публикуването на нови данни от Световната лаборатория за неравенство (World Inequality Lab - WIL). Изследователите са установили, че глобалното разделение е на най-високото си ниво от разгара на "имперската епоха". Средният доход в най-горния децил е 38 пъти по-висок от този на долните 50 на сто. Изследователите отбелязват, че средните национални доходи не дават информация за неравенството, прикривайки реалността на ниските доходи.
Според Димитров налице е изключителна концентрация на богатство, дори в по-голяма степен, отколкото на доходи. Разликите в заплащането между половете остават сериозни, а делът на доходите на жените нараства с неприемливо бавни темпове. По думите на президента на КНСБ това е шокиращо и потвърждава мнението , че е налице глобална криза на неравенството.
Обсъждането по време на конференцията е постигнало значителен напредък в няколко области, включително ролята на макроикономическата политика, глобалното намаляване на дела на труда в доходите, както и необходимостта от действия, които са останали на заден план, включително устойчива индустриална политика.
Според Димитров пълната заетост трябва да се върне в центъра на разработването на политики. "Загубихме пътя си, тъй като целта за пълна заетост и достойни условия на труд отпадна от дневния ред в полза на строгите икономии и дерегулацията, с тежки последици за работниците и света. Днес трябва да поемем по нов път за устойчива трансформация, с честен трансфер на технологии за справедлив преход, създаване на работни места и формализация на труда", е посочил той.
Колективното договаряне, особено централизираното и секторното договаряне, се е доказало като най-добрия инструмент за намаляване на неравенството в заплащането и остава основен приоритет за работниците, смята Пламен Димитров.
Другият фокус на 109-тата конференция е била дискусията за уменията и ученето през целия живот. Отчетено е било, че светът е в труден процес на промяна, изправен е пред безпрецедентни предизвикателства поради пандемията и други глобални фактори и това изисква колективни действия за изграждане на ориентирано към човека бъдеще на труда.
Международната конференция на труда е световният парламент на труда. Това е най-голямото международно събрание, посветено на света на труда, на което присъстват представители на правителства, работници и работодатели от 187-те държави-членки на Международната организация на труда. Освен ключови въпроси, делегатите обсъждат, приемат и наблюдават Международните трудови стандарти и определят глобалната програма и бюджет на МОТ, се посочва в съобщението.