Държавният глава Румен Радев свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Темата на срещата е „Интегриране на Западните Балкани в ЕС. Роля на Република България в разширяването на ЕС и в процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания“.
Държавният глава и политическите лидери ще обсъдят българската позиция на фона на растящ натиск към София да одобри преговорната рамка на Скопие.
Част от политиците избраха да влязат от централния вход, като журналистите нямаха достъп до тях, информират от БНТ.
Полиция охранява входа на президентството, като по този начин разделя мирната демонстрация на ВМРО от мястото, от което влизат политиците.
На КСНС присъстват министър-председателят Кирил Петков, военният министър Стефан Янев.
На КСНС дойдоха: от ГЕРБ - Десислава Атанасова, от БСП - Кристиян Вигенин, от ДПС - Мустафа Карадайъ, от ИТН Тошко Йорданов, от ДБ - Христо Иванов, от "Възраждане" - Костадин Костадинов, както председателят на парламента Никола Минчев и зам.- външният министър Ирена Димитрова.
На влизане преди началото на заседанието Димитрова заяви, че очаква да излязат от Съвета с единна позиция.
Ще има или не консенсус сред политическите сили и президента за Република Северна Македония?
Това ще бъде, според експерти, един от показателите дали в идните седмици може да се очаква или не промяна в българската позиция.
Заседанието на Съвета идва на фона на растящ натиск към България през последната половин година от нашите европейски и евроатлантически партньори да одобрим преговорната рамка на Скопие, на фона на обещанията от премиера Кирил Петков и правителството за нова динамика в двустранните отношения и на подготвяното посещение на Петков в Скопие на 18 януари, където ще се срещне с бъдещия премиер на югозападната ни съседка Димитър Ковачевски.
Кирил Петков обеща създаването на още четири работни групи към буксуващата в дейността си историческа комисия и самолетна връзка София - Скопие. Експерти и историци оспорват необходимостта от промяна в българската позиция към този момент, тъй като съществува консенсус сред експертната общност, че Скопие не системно не изпълнява подписания през 2017 г. Договор за приятелство и добросъседство.
Всъщност, отказът на България да подкрепи началото на преговори със Скопие е именно заради неспазването на клаузите от Договора от 2017 г. Президентът повтори българските искания в контекста на подготвяния Протокол 5+1, който ще е интересно да разберем дали ще остане: гарантирането на правата на македонските българи, отказ от езика на омразата от страна на Скопие, прекратяване на процесите на дебългаризация и фалшификация на хилядолетното културно и историческо наследство, промяна в учебните програми.
От БНТ припомнят, че опитите за съживяване на бизнеса между София и Скопие през последните години претърпяха провал, защото, според самия български бизнес, той не е допускан в РСМ.
През 2019 г. РСМ пое ангажимент за довършване на жп линията от Скопие до границата с България, но работата по проекта няма прогрес, като Скопие изгуби стотици милиони евро финансиране за довършване на железницата. Българската е до границата и е готова от десетилетия.
Относно учебните програми по история: учебниците продължават да са пълни с исторически фалшификации, като процесът по тяхната промяна 5 години след Договора от 2017-а все още не е започнал, а в центъра на Скопие могат да се видят паметници с надписи срещу българите.
Относно езика на омразата: два скорошни примера. Певецът Васил Гарванлиев, който призна, че има и българско гражданство, беше публично едва ли не линчуван, а срещу кмета на Скопие Данела Арсовска, за която се появи само информация, че има български паспорт, беше проведена очерняща кампания от управляващият в момента Социалдемократически съюз на Македония, която излъчва новия премиер на страната.