Законодателни промени в Закона за бързите кредити поискаха от Комисията за защита на личните данни. Причината - сигнали за кражба на самоличност при отпускане на бързи кредити. Депутати твърдят, че подобни нарушения не са възможни заради европейска директива
Председателят на комисията Венцислав Караджов каза пред БНР, че има много жалби, които са свързани с кражбата на самоличност.
Човек в нужда се сдобива със снимка на личната карта на друг човек, който има добри показатели за отпускане на кредита, обяснява Караджов.
„И по електронен път бива одобрен, защото фирмата за бързи кредити проверява в НОИ и излиза, че това лице действително получава добро възнаграждение, плаща си осигуровките и му отпуска един бърз кредит, примерно за пет хиляди лева. Тук съществува един законодателен пропуск. Когато се нареди на банката да преведе сумата, няма изискване лицето, което е титуляр на отпуснатия кредит и лицето, което открива сметка в банката да са едни и същи. И тогава това лице, което се е представило за другото, сега в неговата си банкова сметка получава тези пет хиляди лева, изтегля си ги от един банкомат и изчезва.“
Венцислав Караджов не обвинява банките и фирмите за бързи кредити, но посочва, че този пропуск дава възможност на други да „правят пари“. От комисията са давали сигнали, но резултат до момента няма, обобщава Венцислав Караджов.
Депутатът от ИТН, председател на Комисията по бюджет и член на Комисията по електронно управление Любомир Каримански припомни, че според европейска директива банките и финансовите институции са задължени да проверяват задълбочено клиентската идентичност.
„Задълбоченото установяване на клиентите по никакъв начин не може да стане само така, както казвате в момента, тоест това най-вероятно е бил един случай преди да влезе изискването за задълбочено установяване на клиентска идентичност.“