Със сигурност в бюджета има социални елементи, от друга страна са предвидени безпрецедентни инвестиции. Въздържам се да го определям като проинфлационен. Това каза в предаването "Още от деня" по БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров по повод законопроекта за държавния бюджет за 2022 г., който вече е приет на първо четене в парламента.
Всичко това ще доведе до натиск за още разходи през втората половина на годината. Очаквам, че от 1 юли ще има и допълнителни разходи, най-малкото за пенсии, добави той.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев посочи, че проектобюджетът има и достойнства, като например запазване на данъчния модел, продължаване на антикризисните мерки, мерки за компенсиране на високите цени на тока.
Според нас при актуализацията на бюджета трябва да се потърсят възможности за ограничаване на свръхдефицита и ограничаване на прекалено бързото нарастване на дълга - с 16 млрд. лева за следващите 3 г. Това според нас е риск за еврозоната и той трябва да се управлява по-добре. Ние прогнозираме и по-голяма инфлация от заложената в бюджета, което ще доведе до възможности за ограничаване на дефицита, отбеляза Велев.
Според Пламен Димитров ще има работещи бедни, дори и със заложения ръст на минималната заплата в Бюджет 2022. За съжаление, инфлацията "изяжда" увеличението още в началото на годината, а тя ще расте още. Ако няма компенсации заради инфлацията, работещите бедни ще станат повече и ще живеят по-зле, каза още синдикалистът.
Работещи бедни има навсякъде. Средната стойност за риск от работещи бедни в България е по-ниска от средната за Европейския съюз. Начинът това да се промени е увеличаване на производителността, ръст на продажбите, а оттам и на заплатите. Затова в бюджета трябва да бъде заложено насърчаване на частния сектор, коментира Васил Велев.