От Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпратиха отворено писмо до премиера Кирил Петков, министъра на финансите Асен Василев, икономическия министър Корнелия Нинова, социалния министър Георги Гьоков и енергийния министър Александър Николов.
От АОБР предлагат спешни мерки във връзка с войната в Украйна. Публикуваме позицията без редакторска намеса:
"УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) приветства бързите и координирани действия на българското правителство в отговор на кризата в Украйна, включително решенията в областта на засилване на киберсигурността, създаването на единен информационен портал и предприетите спешни консултации с нас за по-нататъшни действия. Именно в тази посока предлагаме нашето активно участие при овладяването на хуманитарната криза, като заявяваме, че българският бизнес e готов да наеме на работа украински граждани, които потърсят и получат закрила от Република България.
На база на предишни проучвания, анализи на нивото на безработица и тенденциите на пазара на труда, като се вземе предвид нивото на образование и квалификация, считаме, че на пазара на труда биха могли да се наемат около 200 хиляди украински граждани.
Обръщаме внимание, че съобразно действащите нормативни изисквания, лицата в процедура по предоставяне на международна закрила имат правото да работят 3 месеца след подаване на молбата за закрила по чл. 29 (3) от Закон за убежището и бежанците. Предлагаме българското правителство да разработи целева програма, насочена към намаляване на сроковете за получаване на бежански/хуманитарен статут за украински граждани, която да действа за ограничен период от време, като позволи нормални условия на живот и труд на украинските граждани. Подобна програма може да подкрепи и работодателите, осигуряващи заетост на тези лица, като поема част от средствата за издръжката за определен период от време. Изграждането на база данни по професии и умения на тези лица ще позволи по-лесното им интегриране на пазара на труда.
Успоредно с мерките за справяне с хуманитарната криза, настояваме и за две спешни антикризисни мерки:
I. Предприемане на мерки за овладяване на тежката ситуация на пазара на електрическа енергия и предотвратяване на енергийна криза, посредством:
- Създаване на предпоставки за удължаване на срока на действие на компенсациите на потребителите на електроенергия на свободния пазар за цените на тока за месеците април – юни;
- Синхронизиране на работата на КЕВР, МЕ, КЕ за ново ценово решение след мораториума (около 5% увеличение е постижимо и поносимо);
- Работа на максимални обороти на държавната енергетика и контролираните от нея генерации (ТЕЦ1 и ТЕЦ3 в МИ), НЕограничаване на износа и използване на печалбите за компенсиране на потребителите на електроенергия и газ в страната;
- Бързо приемане на облекчения (уведомителен режим) на административните процедури при изграждане на ВЕИ-та само за собствено потребление;
- Спиране на продажбите от Чирен, запасяване с горива;
- Настояване пред ЕК за временно регулиране на пазара на СО2-квоти (нови емисии, фиксиране на цени, отстраняване на финансови институции като купувачи).
II. Предприемане на мерки за подпомагане на българските компании от загубата на международни пазари и затруднени транспорти връзки:
- Увеличаване на дела на пряката подкрепа на предприятията в Националния план за възстановяване и устойчивост;
- Финализиране на преговорите с ЕК по оперативните програми за периода 2021-2027, като също се ревизира и значително намали делът на финансовите инструменти;
- Използване на капацитета и инструментите на Българската агенция за инвестиции и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за подпомагане на браншовете, които търпят най-големи загуби от затварянето на международни пазари, чрез инициативи за диверсифициране на износа и навлизане на нови пазари;
- Съдействие за осигуряване на алтернативни транспортни връзки към зони, близки до военния конфликт.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Натрупващите се кризисни ситуации и нарастващите предизвикателствата изискват координирани и бързи действия, и показват нуждата държавата да действа в непрекъснат диалог и синхрон с бизнеса, в което ние сме надежден и отговорен партньор".