Александър Несторов е вторият в листата на 23 МИР на Движение за права и свободи. Той е предложен от Инициативен комитет на непротестиращите български студенти от България и чужбина.
Завършил е Международни финанси в престижен университет в Лондон и продължава обучението си по право в България. Интересите му са в сферата на националната сигурност, политиката, права и свободи на гражданите, международна политика.
Несторов е работил в Първа инвестиционна банка, Министерство на финансите, а в момента е служител на Комисията за защита на потребителите.
След близо месец предизборна кампания Александър Несторов беше любезен да отговори на блиц интервю на Факти.бг.
- Г-н Несторов, защо студентите останаха извън посланията на основните политически сили?
- За съжаление предизборната кампания премина под знака на СРС скандалите. Двете водещи в социологическите изследвания политически сили се съсредоточиха върху горещата тема, докато аз като студент по право реших да заложа на младите хора.
Младите хора са най-ценният капитал на България. Трябва да бъдат създадени максимално много предпоставки за повишаване качеството на образование и битовите им стандарти. В същото време съществен риск пред младите е високият процент отпаднали младежи от образователната система, ниската степен на грамотност и отслабеното доверие в българската образователна система като цяло.
Подобни тенденции водят до откъсване на младите от обществените проблеми, с което си обясняваме и трайния отказ от включване в гражданските и политическите процеси.
Трябва честно да си признаем, че битовите условия, с които трябва да свикват студентите, обучаващи се в най-престижните университети на България, с много малки изключения са под всякаква критика.
Инфраструктурата в Студентски град като пътища и междублокови пространства не е била приоритетна в последните години. Не се поддържа уличното осветление, което създава предпоставки за зачестилите грабежи и хулигански прояви над студенти в района.
Високообразованите младежи могат да станат нашата рецепта за изход от кризата.
- Какво трябва да се промени в образованието?
- Методът на образование не се е променил пропорционално с развитието на обществото през последните няколко десетилетия, което е и мое лично мнение. В по-голяма част от университетите академичните и остарели методи на обучение не дават напълно адекватна подготовка на студентите за бъдещия им сблъсък с динамичното всекидневие на работещия човек.
Трябва да се върнем към един либерален модел, активно защитаван от ДПС през последните 20 години. Това е гарантиране на правото на всеки подрастващ да има достъп до образование без ограничение основани на етническа принадлежност, пол, произход, религия, обществено положение и имуществено състояние.
Стимулиране на неформалното учене сред младите хора чрез реално въвеждане на технологиите в училищата и университетите, осигуряване на нужния брой компютри и таблети. При редовното обучение въвеждането на електронни учебници, задължителна безжична интернет връзка във всички образователни центрове, виртуални библиотеки в училищата и университетите.
- Завършили сте Международни финанси в Лондон. Каква е Вашата рецепта за изход от кризата?
- Няма лесно решение. Китайска мъдрост гласи, че на дълъг път се тръгва с първа крачка. Смятам, че трябва да отворим по-широко вратите на университета за бизнеса. Бизнесът от своя страна да бъде насърчен да инвестира в наука и образование.
Ангажиментът чрез законодателна инициатива да бъдат създадени облекчения за бизнесите, които наемат току-що завършили. Облекченията биха могли да бъдат в сферата на данъците и осигуровките. С тези конкретни мерки могат да бъдат елиминирани едновременно дефицита на кадри за бизнесите, нарастващата младежка безработица, а също така това би подобрило конкурентоспосбността на съответните бизнеси.
Преборване на бюрокрацията чрез въвеждане на електронно правителство, използването на технологиите за улесняване взаимоотношенията гражданин – администрация. Засилване на уведомителен режим за разрешителните необходими за бизнеса.
Трябва да се помисли за по-ясно дефиниране чрез законодателството на термините картел, забранено споразумение, съгласувана практика и така нареченото затваряне на пазара.
Конкуренцията трябва да е средство и условие за повишаване на благосъстоянието на потребителите, средство за разпределяне на стопанския риск, за реализиране на икономии, споделяне на производствен опит и скоростно въвеждане на технологични иновации.
Три са стъпките за напредък на България либерализъм, технологии и образование.