Отпадането на извънредната епидемична обстановка е грешка. Не самите мерки, а наличието на този текст, чрез който реално държавата ще може да налага само здравни, но не и икономически мерки. Няма да има основание за изплащане на каквито и да е компенсации.
Това е много опасно, тъй като никой не е обявил, че пандемията е приключила. Тази позиция изрази пред „Дивидент“ Ричард Алибегов - председател на Българската асоциация на заведенията (БАЗ).
Той коментира, че ако през септември или октомври месец в някоя област в България заболеваемостта се покачи значително, то тогава МЗ и местните РЗИ власти, ще могат да налагат здравни ограничения на бизнеса. А липсата на извънредна епидемична обстановка връзва ръцете на държавата за каквито и да било помощи към бизнеса и засегнатите от тези ограничения.А ситуацията е същата като миналото лято според бранша. Ниска заболеваемост и все по-малко хора се тестват и ваксинират. Ако от септември започне да се покачва процента на заболелите българският бизнес и работещите в него остават без каквито и да е компенсации.
Мерките
На първо място хората трябва да са спокойни. А за да се случи това трябва да се овладее инфлацията, обяснява председателят на БАЗ. Нарастващите цени на горивата, газа и електроенергията нарастват ежедневно и тревожат всички. Дневният ред на хората не съвпада с дневния ред на политиците, категоричен е Алибегов.
"Правителството се занимава с всичко друго, освен с това което изброихме. Помощта, която държавата оказва на бизнеса за електроенергията е абсолютно недостатъчна. В момента плащаме два пъти и половина по-високи сметки за ток след компенсации. Тоест тези компенсации са абсолютно недостатъчни.
Мярката 60 на 40 за служителите също ще бъде спряна през юни. Явно правителството остава с впечатление, че от 1 април с падането на извънредната епидемична обстановка бизнесът изведнъж ще се възстанови и ще забрави тези две години. Няма как да стане това. Щетите няма как да се оправят. Затова и в повечето страни от ЕС отпаднаха повечето мерки, но те приеха помощи до края на годината за най-засегнатите сектори - именно хотелиерството, ресторантьорството и туризмът", казва още председателят на БАЗ.
И допълва, че от бранша не искат да вдигат цените, тъй като инфлацията е изяла заплатите на хората и ще останат без клиенти. Но с покачването на цените на горивата, електроенергията и газа доставните цени към бизнеса също се покачват всеки ден.
Ще има ли увеличение на цените?
"Ако трябва да компенсираме всички увеличения към нас би трябвало да вдигнем цените сериозно. Няма обаче кой да плати такова увеличение, затова няма да го правим. Ще се работи или на загуба или на малка печалба. Важно е да се задържи бизнеса в този момент, посочи Алибегов.
Според него държавата трябва да подпомогне не толкова бизнеса, колкото хората, заради ситуацията с инфлацията.
"Когато парите в джоба са по-малко, започваме да режем най-незначителните разходи – ходене на театър, кино, заведения, покупка на дрехи, обувки. Без тези неща можем, но няма как без да си платим сметките", допълва той.
Прогнозите за летния сезон
Противоречиви са мненията и прогнозите за сезона – от много оптимистични до много лоши, коментира Алибегов. Той посочи, че като председател на Конфедерацията на туристическия бизнес има достъп до хотелиери и туроператори и те вече се оплакват, че нямат резервации и че няма интерес към България.
"Със сигурност и войната в Украйна се отразява на всичко случващо се, но ако се прилагат правилните мерки, българският туризмът ще изгуби позициите си. В момента Турция, Хърватия, Черна гора ни изпреварват. Превръщаме се в неатрактивна дестинация. Нужна е реклама, финанси и др. мерки, за да се овладее спада", предупреждава той.
Ситуацията с персонала
Най-голямата загуба през тези две години е загубата на кадрите. Те се преквалифицирали в други браншове за по-малко пари.
"Нашият бранш се оказа крайно несигурен, заради пандемията и ограниченията. Затова хората избягват да започват работа в този сектор. Имаме внос на работна ръка от Киргистан. От Украйна засега не, тъй като от там идват предимно майки с деца.
Повечето от тях не искат постоянен статут. Те са временно тук и заминават за Западна Европа или изчакват да се върнат обратно. Така че проблемът няма да се реши скоро и оставаме в остра нужда за кадри, предупреждава председателят на БАЗ.