България все още не изпълнява условията за приемане на еврото, отчете днес Европейската комисия, съобщава БНТ.
Страната ни не изпълнява критерия за ценова стабилност заради високата инфлация и националното законодателство в областта на паричната политика не е напълно съвместимо с европейското.
България изпълнява останалите три критерия за еврозоната - за публичните финанси, обменния курс и дългосрочните лихвени проценти.
Еврокомисията представи днес докладите за конвергенцията за 2022 за държавите извън еврозоната, сред тях и нашата, които са правно задължени да въведат еврото. Според Еврокомисията в момента единствено Хърватия изпълнява и четирите критерия за приемане на еврото и законодателството ѝ е съвместимо с европейското.
Според Брюксел Загреб може да приеме еврото на 1 януари 2023 година. Хърватия е последната страна, която се присъедини към ЕС през 2013 година, а през 2020 заедно с България влезе в така наречената чакалня за еврозоната.
Докладът за конвергенцията на ЕК оценява напредъка на България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция към присъединяването към еврозоната. Това са седемте държави членки извън еврозоната, които са правно задължени да въведат еврото.
В доклада се стига до заключението, че:
Само Хърватия и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност.
Всички държави членки изпълняват критерия за публичните финанси, с изключение на Румъния, която е единствената държава членка, обект на процедура при прекомерен дефицит.
България и Хърватия са двете държави членки, които изпълняват критерия за обменния курс.
България, Хърватия, Чехия и Швеция изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.
В доклада се констатира, че Хърватия изпълнява четирите номинални критерия за конвергенция и нейното законодателство е напълно съвместимо с изискванията на Договора и Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (ЕЦБ).
С оглед на оценката на Комисията и като се вземат предвид допълнителните фактори, които са от значение за икономическата интеграция и конвергенция, включително промените в платежния баланс и интеграцията на продуктовите, трудовите и финансовите пазари, Комисията счита, че Хърватия изпълнява условията за приемане на еврото. Поради това тя прие предложения за решение на Съвета и регламент на Съвета относно въвеждането на еврото в Хърватия.
Съветът ще вземе окончателните решения относно приемането на еврото от Хърватия през първата половина на юли след дискусии в рамките на Еврогрупата и на Европейския съвет и след като Европейският парламент и ЕЦБ дадат становищата си.
Днешният доклад бележи решаваща и историческа стъпка по пътя на Хърватия към приемането на еврото.
В доклада също така се констатира, че във всички подложени на оценка държави членки извън еврозоната освен Хърватия националното законодателство в областта на паричната политика не е напълно съвместимо със законодателството за ИПС и с Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.
Комисията разгледа също така допълнителните фактори, посочени в Договора, които следва да бъдат взети предвид при оценката на устойчивостта на конвергенцията. Този анализ показва, че разгледаните държави членки като цяло са добре интегрирани икономически и финансово в ЕС. Някои от тях обаче все още изпитват макроикономически трудности и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които може да създадат рискове за устойчивостта на процеса на конвергенция.
Ефективното изпълнение на реформите и инвестициите, определени в техните национални планове за възстановяване и устойчивост, ще помогне за справяне с ключови макроикономически предизвикателства. Плановете на Унгария и Полша понастоящем се оценяват от Комисията, за да се гарантира, че всички критерии за оценка са изпълнени.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: Днес Хърватия направи значителна стъпка към приемането на еврото — нашата обща валута. По-малко от десетилетие след присъединяването си към ЕС Хърватия е готова да се присъедини към еврозоната на 1 януари. Това ще направи икономиката на Хърватия по-силна и ще донесе ползи за нейните граждани, предприятия и общество като цяло. Приемането на еврото от Хърватия също ще направи еврото по-силно. Двадесет години след въвеждането на първите банкноти еврото се превърна в една от най-мощните валути в света, подобрявайки жизнения стандарт на милиони граждани в целия Съюз. Еврото е символ на европейската сила и единство. Поздравления за Хърватия!
Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви: Хърватия демонстрира голяма ангажираност, старание и постоянство в усилията си да изпълни условията за приемане на еврото на 1 януари 2023 г. Приемайки общата валута на Европа за своя, Хърватия ще приключи интеграцията си в Европейския съюз по-малко от десетилетие, след като се присъедини към него. Това е голямо постижение. То ще донесе реални ползи за хърватския народ и предприятия и ще направи хърватската икономика по-устойчива. Това показва също, че еврото остава привлекателна и успешна световна валута. Нашата валута е символ на силата, единството и солидарността на Европа, в момент, в който тези качества са подложени на изпитание от войната, която бушува по нашите граници.
Комисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони заяви: Днешният ден е исторически момент от европейския път на Хърватия, който свидетелства за решителните усилия, положени от хърватските власти, за да изпълнят критериите за влизане в еврозоната. Хърватският народ вече може да очаква да се присъедини към повече от 340 милиона граждани, които използват еврото като своя валута, осигуряваща така необходимата стабилност в тези бурни времена. През годината, през която честваме двадесетата годишнина от въвеждането на еврото като физическа валута, еврозоната може да очаква с нетърпение да посрещне своя двадесети член.
Докладът за конвергенцията е основа за вземане на решение от Съвета на ЕС относно това дали дадена държава членка изпълнява условията да се присъедини към еврозоната. Докладът за конвергенцията на Европейската комисия се изготвя независимо от доклада за конвергенцията на ЕЦБ, като двата доклада се публикуват едновременно.
Докладите за конвергенцията се публикуват на всеки две години или когато е налице конкретно искане от държава членка да бъде оценена нейната готовност да се присъедини към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 г. Всички държави членки, с изключение на Дания, са правно задължени да се присъединят към еврозоната. Ето защо докладът не обхваща Дания, която е договорила в Договора от Маастрихт клауза за неучастие.
Въпреки че пандемията от COVID-19 и последвалото икономическо възстановяване през 2021 г. оказаха значително влияние върху констатациите в доклада за конвергенцията от 2022 г., въздействието на непровокираното руското нашествие в Украйна, започнало през февруари 2022 г., върху историческите данни, използвани за изготвянето на доклада, беше ограничено. Степента, до която показателите за икономическа конвергенция са засегнати от кризата, предизвикана от военната агресия на Русия, както и от други текущи икономически събития, е напълно отразена в икономическите прогнози за 2022 г. и 2023 г., които Комисията публикува на 16 май 2022 г. (икономическа прогноза на Комисията от пролетта на 2022 г.) и които се използват за оценка на устойчивостта на конвергенцията.