"Вдигането на ветото пред преговорите за членство в ЕС на Република Северна Македония означава бягство от отговорност и прехвърляне на отговорността за вземане на решение на следващите поколения политици. За мен това е признак за нежелание да се вземат решения. Това го казах и на среща с премиера Кирил Петков преди месеци".
Коментара направи пред БНР проф. Иван Илчев, член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и РСМ.
Според него не е нужен нов КСНС при президента по темата РСМ и определи искането на министър-председателя за това като "търсене на начин за прехвърляне на отговорност върху други участници в политическия диалог":
"И Народното събрание, и предишният КСНС, и общественото мнение в България са достатъчно твърди по въпроса".
По думите му Северна Македония по някакъв начин трябва да бъде привлечена:
"Не може да бъде изоставена, защото тогава неминуемо ще се превърне в играчка на сръбската политика, а чрез нея и на руската политика на Балканите, което е опасно за всички околни страни, а и за целия Европейски съюз".
Проф. Илчев изказа предположение, че ако РСМ влезе в ЕС, руското влияние върху нея няма да изчезне.
"За последните 120 години българските политици са предавали българите в Македония поне три пъти, българските историци не са ги предавали никога", каза историкът и беше категоричен, че в Република Северна Македония не може да се промени за 3 години нещо, което 120 години е било насаждано.
Във връзка с палежа в културния център "Иван Михайлов" в Битоля историкът коментира, че това са настроения, характерни за отношението към България в "един сегмент от обществото на Северна Македония".
Проф. Иван Илчев съобщи, че през 2022 г. се очаква да има 6 срещи на Съвместната комисия между България и Северна Македония.
"Лошото е, че тези срещи са много зависими от политическата обстановка в РСМ. По действията им може да се съди, че не са никак независими от властта в Скопие", каза историкът и обясни, че единствено съгласувано решение на двете страни може да доведе до прекратяване на работата на Комисията.
"За 3 години сме стигнали до някои доста приемливи формулировки, но нищо от тях не е въведено в учебното съдържание за преподаване на история в РСМ. Има смисъл, ако се упражнява натиск и се въведат срокове тези формулировки да се въвеждат по някакъв начин", коментира членът на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси.