В навечерието на срещата на върха на НАТО в Мадрид сме свидетели на ескалация на войната в Украйна. С многократното си превъзходство в артилерия и ракетни системи, руската армия изгаря с огън земята на суверенна Украйна без да се съобразява с елементарни норми за защита на цивилно население, болници, училища, религиозни и културни обекти. Забавянето в доставките на далекобойна артилерия, ракетни системи и съответните боеприпаси за украинската армия допълнително мотивира Кремъл да разшири обхвата на военната си кампания, като след Донбас вероятно ще опита да продължи агресията в Черноморското направление към Одеса и Молдова.
На срещата на върха се очаква приемане на програма за превъоръжаване на Украйна с модерни системи, съвместими с НАТО. Мащабите и сроковете за реализация на тази програма са от ключово значение за да може украинската армия да забави и спре войските на агресора, както и да придобие възможности за обрат и постави начало на процеса на освобождаване на окупираните територии.
Същевременно, съюзниците от НАТО и ЕС трябва да дадат решителен отговор на засиленото хибридно въздействие на Кремъл чрез пропаганда, дезинформация, ограничаване на енергийни доставки и създаване на условия за засилен мигрантски натиск. Противодействието на информационната война на Русия е особено важно в България, където виждаме задълбочаващо се разделение в обществото и опити за дестабилизация на страната.
България закъснява с адаптирането на отбраната си към съвременните предизвикателства. Войната в Украйна доказва за пореден път, че военното строителство, стратегия и тактика, основани на опита от предишните десетилетия, са неефективни. Физически и морално остарелите образци съветски въоръжения, които продължават да бъдат материалния гръбнак на Българската армия, не само не могат да бъдат поддържани повече. Тези въоръжения от миналото демотивират мъжете и жените в униформа, не позволяват да се реализира напълно човешкия потенциал, а често пъти представляват и заплаха за живота на личния състав. Тези оръжия все повече се превръщат в препятствие за пълноценното интегриране в съюзната отбрана, което намалява и възможностите да ни бъде оказвана подкрепа в случай на заплахи за сигурността ни. Претворявайки на дело общия дух на европейска солидарност, България не бива да пропуска възможностите за финансиране на превъоръжаването и чрез участие в програмите за подкрепа на Украйна.
Рисковете за сигурността и отбраната ни се усилват от колебливата и противоречива национална позиция по развитие на предното разполагане на сили на НАТО в Източна Европа, от разминаването на приоритетите в националното и съюзното отбранително планиране, от ограничаване на консултациите в страната и със съюзниците по ключови въпроси на превъоръжаването, предното разполагане и подкрепата за Украйна.
Националните интереси на България изискват на срещата на върха да бъде изразена категорична солидарност с Украйна, включително с предоставяне на нужните ѝ въоръжения и боеприпаси, за ускорено превъоръжаване на българските въоръжени сили, както и за разширено предно разполагане на сили на НАТО в България, с което да се гарантира сигурността на страната в тази критична ситуация.
Политическите партии в България трябва да осъзнаят своята отговорност за гарантиране на сигурността на страната в новите условия. Те трябва да гарантират, че разразилата се политическата криза няма да засегне негативно сферата на отбраната. Необходимо е приоритетно приемане на адекватно финансирана програма за превъоръжаване и мотивация на хората в униформа, която наистина да отговаря на потребностите на времето. Призоваваме за спешни действия по противодействие на руските информационни операции срещу българските интереси.
Министри на външните работи: Надежда Нейнски, Соломон Паси, Даниел Митов, Екатерина Захариева
Министри на отбраната: Бойко Ноев, Николай Свинаров, Аню Ангелов, Тодор Тагарев, Велизар Шаламанов, Николай Ненчев