Изтича срокът по повод на актуализацията на бюджета. Предстои разглеждането му на второ четене в НС. От сметките на държавата зависят увеличението на пенсиите, подкрепата за гражданите и за бизнеса. В момента бюджет 2022 е планиран доста разточително. Текущите разходи на държавата или тези, които дори и при криза се ограничават най-трудно, се предлага да достигнат почти 36% от БВП, касовият дефицит се запазва на 4,1% от БВП, но номинално ще е рекордните 6,2 млрд. лв. А предупрежденията към управляващите са, че с мерките, заложени в бюджета, ще засилят още повече растящата инфлация. Към май тя вече достига 15,6% на годишна база.
"Промените, за които настояват работодателските организации, отчасти са заложени в промените на Закона за енергетиката и се очаква средствата да дойдат от дивидентите, които държавата отчислява от държавните енергийни дружества. Може би ще бъдат подпомогнати, за разлика от домакинствата, за които са отделени 2 млрд. лв, но всъщност 1,5 млрд. лв. са само за увеличаване на пенсиите."
Това каза за "Нашият ден“ по БНР икономическият съветник към КТ "Подкрепа" Ваня Григорова.
"Което означава, че половин млрд. лв. няма как да се усетят значимо от българските домакинства, каквито и да са мерките и колкото и ефективни да са те. Макар че част от мерките въобще не са ефективни и по-скоро ще оставят повече средства в търговците, отколкото в домакинствата.
Когато сме създали предпоставки за значително увеличение на горивата, каквито и помощи да се предвидят в бюджета, те няма как да минимизират пагубния ефект на увеличението на цените на горивата. Това, което задължително трябваше да направят управляващите – да се увеличи минималната работна заплата и да се увеличат трудовите възнаграждения на заетите в публичния сектор. Да се увеличат минималните осигурителни доходи и максималният осигурителен доход, така че да се обезпечи възможността за изплащане на по-високите пенсии, вече заложени в бюджета за ДОО. В противен случай ще трябва всяка година да се обезпечават трансферите от държавния бюджет, за да могат да се покриват по-високите пенсии (а те задължително трябва да се увеличат – България е страната с най-ниски пенсии и заплати в ЕС).
Минимум 50% от средната работна заплата трябва да бъде минималната такава. И това е заложено като препоръка в Директивата за минималните възнаграждения, която скоро ще бъде приета от ЕК и ЕП. Това ключов показател, който дава сигнал и на частния сектор.
Трябва да бъде осигурено възможно най-евтиното гориво. От миналата година настояваме да се ограничи износът на ток, заради спирането на доставките на газ, така че тези високи цени да не се прехвърлят на вътрешния пазар. Износът на ток от България не е ограничен! Ние имаме възможност да задоволим нуждите на вътрешния пазар. И само това може да намали напрежението върху бизнеса, а оттам и върху инфлацията в страната. Тази мярка би подпомогнала както предприятията, които са енергийно интензивни, така и българските домакинства."
Ваня Григорова прогнозира, че "бизнесът ще бъде притиснат и ако не получи компенсациите, за които настоява, ще има редица затворени предприятия. Тя припомни, че всички юридически лица са всъщност бизнес – общини, болници, детски градини. Ще се усети ускоряващата се инфлация, която към май е 15,6%, но при липса на компенсации може да се увеличи двойно."