Рекорди при потребителските кредити у нас. Спрямо миналата година банките са дали с над 1 млрд. лв. повече потребителски кредити въпреки нарастващата инфлация. През тази година средно месечно са раздадени по 600-700 млн. лв. Сред причините са: гъвкавите условия на банките, лихвите между 4.5% и 6.5%, повишаващата се финансова грамотност на клиентите, добрите икономически показатели у нас и лихвената политика на ЕЦБ през изминалото десетилетие, съобщи БНТ.
"2021 г. до същия период в края на юли са изтеглени 4,5 млрд. потребителски кредити. Сега към същия период на 2022 г. - 5,7 млрд.", каза Ивайло Главчевски, главен изп. директор на компания за кредитиране.
От началото на годината има абсолютен рекорд в тегленето на потребителски кредити, казва и финансовият анализатор Тихомир Тошев.
"Никога от съществуването на кредитен пазар в България не са теглени толкова много потребителски кредити като месец юни т.г. поставя абсолютния рекорд от 811 млн. лв., изтеглени в един месец", уточни той.
Финансистите отбелязват, че заемите се използват предимно за ремонти, покупка на уреди или автомобили, но покрай инфлацията разходите на домакинствата са се увеличили.
"Заемите, които са над 10 хиляди лв. нарастват, а тези, които са между 5000 и 10 000 намаляват като обеми през 2022 г. Това показва ясно, че сумите, които са необходими за покриване на същите разходи съответно нарастват", обясни Ивайло Главчевски.
По-платежоспособните клиенти обаче използват потребителски кредити и за по-мащабни покупки.
"Все по-често се теглят кредити между 50 000- 100 000 лв., с които хората, които купуват имот, допълват липсващата им сума", казва Тихомир Тошев.
Ситуацията може да се промени след очакваното ново повишаване на лихвения процент от Европейската централна банка . Във финансовия сектор обаче предвиждат плавно увеличение на лихвите, което ще се усети през следващата година и съветват:
"Потребителите би следвало да се ориентират към фиксирана лихва, защото тя им дава една предсказуемост независимо, че може да изглежда, че кредитът е по-скъп на първо четене, препоръчва Ивайло Главчевски.
Активност има и при бързите кредити, които се използват предимно за запълване на липси в бюджета на домакинствата.
"Виждаме, че процентът на лошите кредити при бързите кредити започва да нараства", коментира финансовият анализатор Тихомир Тошев.
Друга алтернатива за набавяне на допълнителни средства са кредитните карти. Ако ползваната сума се върне в рамките на гратисния период, единственият разход може да бъде само годишната такса.
"Все по-често наблюдаваме малки суми, които покриват текущи разходи от кредитната карта", каза Ивайло Главчевски.
"Кредитната карта дава възможност да изразходва целият лимит и след това да го връщате на месечни вноски по 12 месеца", уточни Тихомир Тошев.
Ако изразходвате целия лимит на кредитната си карта обаче, лихвите варират между 12 и 16%, което би превърнал кредитната карта в скъп потребителски заем.