Ирена Кръстева вече не е в списъка по българския „Магнитски“, след решение на Върховният административен съд. Решението на петчленния му състав е окончателно и не подлежи на обжалване. То е било по жалба на Министерския съвет. Към решението е приложено писмо от финансовото министерство до МС Кръстева да бъде заличена от този списък. Проверка на "24 часа " показа, че името ѝ наистина не фигурира в него.
Майката на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски - Ирена Кръстева бе добавена, заедно с още 21 физически лица към българския списък "Магнитски" с мотива за свързаност. На 2 юни 2021 г. шестима българи влязоха под ударите на глобалния закон "Магнитски", в което фигурира името на нейния син Делян Пеевски.
В списъка бе посочена и съпругата на друг от американския списък- Васил Божков, Елена Динева. Двете оспориха пред българския съд включването си в българския "Магнитски".
Върховният административен съд е приел становището на предишните съдийски колегии, че решението на МС е нищожно и не поражда правни действия. Аргументите- то е взето от некомпетентен орган и при липса на правна норма, която му дава това право. Посочените от тогавашния кабинет основания в Конституцията, правилника за дейността на МС, както и цитираните Глобален закон "Магнитски", Конвенцията на ООН за корупцията и два регламента на ЕС не са основания за вземането на подобно решение, смятат върховните съдии.
Посоченият като правно основание регламент за предприемане на ограничителни мерки е допустим за приложение само при геноцид, престъпления срещу човечеството, изтезания и други форми на жестокост, каквито не са налице по казуса „Магнитски“, категорични са върховните съдии.
„Касае се за акт на трета държава, чието право не е приложимо на територията на България, нито въз основа на международен договор или друг правен акт“, пише в мотивите за решението.
Съдиите не са приели и довода, че решението на МС е „вътрешнослужебен акт с организационен характер, т.е., че не засяга права и законни интереси на граждани и юридически лица“. Нещо повече, според съдиите И. Кръстева не е посочена в самото решение на Министерския съвет, което е оспорила, но тъй като право на обжалване имат лицата, „за които той поражда пряко задължение като негови адресати, както и тези лица, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него“, тя има право да го оспорва.
Едновременно с това, съдът посочва, че в петгодишния срок от решението на Министерския съвет Ирена Кръстева е напуснала участието си в „Балканска медийна компания“ ЕАД през 2016 г., а дружеството е заличено през 2017 г., „Био Уотър“ ЕООД през 2016 г., а дружеството е заличено през 2018 г., „НСН Инвестмънт“ ЕООД през 2016 г., а дружеството е заличено през 2019 г., както и че през 2018 г. Кръстева е прекратила и участието си в „БМ Системс“ ЕАД.
Това означава, че „няма регистрирани дружества с участието на Ирена Кръстева в публикувания списък към атакуваното решение на МС и няма основания тя да фигурира в списъка. Изготвеният списък пък, доколкото разпорежда предприемането на определени действия, засяга законни права и интереси на лицата от него, казват магистратите.