На 8 октомври 1912 г. започва Балканската война. Военният конфликт се води между съюза на България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Османската империя. Българските жертви във войната наброяват 66 000 офицери и войници и 100 000 ранени.
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип от ноември 1911 г. и в Кочани от юли 1912 г., припомня БНТ.
В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята. След последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзници разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.
Османската империя губи войната и според Лондонския мирен договор (1913) е принудена да отстъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) — Енос (Бяло море).
Войната на Балканския съюз срещу Османската империя е естествен завършек на национално освободителните войни на балканските нации. Българските жертви във войната наброяват 66 000 офицери и войници и 100 000 ранени.
Манифестът на цар Фердинанд за обявяване на Балканската война е от 5 октомври 1912 година.
По време на царстването ми отпреди 25 години винаги съм търсил чрез мирни усилия културата, напредъка щастието и славата на България и именно в тази насока бих желал тя да крачи неотклонно. Провидението обаче отсъди другояче. Дошъл е моментът, когато българският народ трябва да се откаже от мирното благоденствие и да прибегне до оръжието за решаването на един голям проблем. Оттатък Рила и Родопите нашите братя по кръв и религия до ден днешен, тридесет и пет години след Освобождението ни, нямаха щастието да се сдобият със сносен човешки живот. Всички усилия за постигане на тази цел както от страна на Великите сили, така и от различните български правителства не успяха да създадат условия, позволяващи на християните да се радват на признатите на всички човешки същества права и свободи.
Сълзите на балканския роб, стенанията на милиони християни не можеха да те развълнуват сърцата ни, техни роднини със същата вяра, длъжници за свободата си и мирния си живот на голямата християнска освободителка. И българската нация си спомня за пророческите думи на Царя Освободител. „Свещеното дело трябва да бъде завършено”.
Нашето миролюбие е изчерпано. За да помогнем на християнското население в Турция, не ни остава друго средство освен оръжията. Виждаме, че няма друг начин да осигурим живота и имуществото му. Анархията в турските провинции заплашва даже нашия живот. След кланетата в Истиб (Щип) и Кочани, вместо да въздаде правосъдие и удовлетворение на пострадалите, както ние изисквахме, турското правителство заповяда мобилизация на въоръжените си сили.
Нашето търпение бе подложено на тежко изпитание. Хуманните чувства на християните налагат свещения дълг да помогнат на заплашените от унищожение братя. Честта и достойнството на България изискват категорично да бъдат свикани под знамената народните синове, готови да бранят Родината. Нашето дело е справедливо, велико и свещено.
С упование в Бог и вяра в покровителството и подкрепата Му съобщавам на нацията, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена. Заповядвам на храбрата българска армия да настъпи в турска територия.
Със същата цел рамо до рамо с нас ще се сражават срещу общия враг армиите на съюзените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тази борба на Кръста с Полумесеца, на свободата срещу тиранията ще имаме подкрепата на всички, на които са скъпи справедливостта и прогресът.
Нека окриленият от тези симпатии храбър български войник си спомня за героичните дела на бащите и дедите, както и за храбростта на руските войни освободители, и нека лети от победа към победа.
Напред! Бог е с нас!„