Предвид предстоящата процедура по изготвяне и приемане на държавния бюджет за 2023 г., Институтът за развитие и управление на ресурсите обръща внимание на необходимостта от промяна на механизма за компенсация на електрическа енергия за бизнеса предвид сегашната кризисна пазарна реалност. Това е възможно да се постигне, чрез премахване на наложения таван от 250 лв. на мегават час и въвеждане на „Режим на споделено справяне с енергийната криза“. Той се изразява в това бизнесът да поеме половината от реалната борсова цена на електроенергията, а другата половина да се изплаща от бюджета.
С този подход се постигат едновременно следните цели:
1. Стимулиране на въвеждането на мерки за енергийна ефективност.
Споделената финансова тежест ще мотивира бизнеса да предприеме действия за намаляване на енергийните си разходи чрез въвеждане на нови технологии за управление на потоците на електроенергия, изграждане на фотоволтаици за собствени нужди, смяна на стари агрегати с нови и по-икономични. За целта са необходими финансови, данъчни и други възможни икономически облекчения и активно използване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
2. Намаляване на консумацията на електрическа енергия.
Модерното управление на консумацията на електрическа енергия за промишлеността ще доведе до намаляването на използваните количества. Това на свой ред ще понижи търсенето и ще доведе до спад на цената на борсата.
3. Освобождаване на финансови средства в държавния бюджет в полза на домакинствата.
Въвеждането на Режима на споделено справяне с енергийната криза ще доведе до освобождаване на средства в държавния бюджет, които могат да бъдат пренасочени към социални програми както и за допълнителна компенсация на енергийно бедните домакинства. И в двата случая става въпрос за изплащане на директни компенсации в определен размер, по предварително приета растяща скала - брой членове на домакинството и/или статичен критерий - размер обитаема жилищна площ.
Режимът на споделено справяне с кризата ще гарантира солидарна отговорност на държавата и бизнеса спрямо защитата на домакинствата и ще подбуди обществото като цяло да се стреми към рационално управление на енергийните ресурси.
В момента предприятията плащат по 250 лв./МВтч., а разликата до борсовата цена, която в отделни часови интервали достига 1400 лв. МВтч., се поема от бюджета. /Виж приложената графика/. Въпреки това цените на стоките и услугите нарастнаха значително, защото на практика в тях се калкулират неизвършени от производителите разходи за ток. За второто шестмесечие на 2022 г. държавните харчове за енергийни субсидии за бизнеса ще надхвърлят 8 млрд. лв. Ако не се промени философията на подпомагане на сметките за промишлен ток, то тази сума вероятно ще се удвои за 2023 г. Още повече, че динамиката на пазара за електроенергия налага по-гъвкав подход и периодична адаптация на действащите механизми за справяне с високите цени.
Предложените от ИРУР промени целят да се постигне максимална ефективност на режима на компенсиране както за държавния бюджет, така и за бизнеса. Сега има значителен дисбаланс, защото разликата, поемана от държавния бюджет надхвърля неколкократно сумата от 250 лева и не подтиква бизнеса да инвестира в мерки за енергийна ефективност. Това от своя страна източва бюджета и намалява възможностите да бъдат отделени средства за пряко компенсиране на домакинствата, които в крайна сметка поемат финансовата тежест на инфлационните процеси.