На фона на войната в Украйна виждаме как ЕС окуражи Западните Балкани, но в същото време им напомни препоръките, които РСМ трябва да извърши. Оттук нататък всичко зависи от участниците от двете страни. В момента категорично Република Северна Македония не се държи като кандидат за член на ЕС. Самото напомняне на ЕС към РСМ, - макар и с една фраза: че трябва да си спазват Договора за добросъседство с България, отваря широко вратата към нашите възражения и към тази взискателност, която трябва да бъде проявена към РСМ.
Зависи и от българската дипломация да напомня на европейските ни партньори, че нещата трябва да влязат в по-голяма дълбочина. Важното е, че когато се прави препоръка, трябва да се споменават конкретните причини за правенето на една такава препоръка. Този доклад е само напомнянето какво трябва да се случва.
Това каза проф. Ангел Димитров, бивш посланик в Скопие и съпредседател на Съвместната комисия по историческите въпроси с РСМ, в предаването "Брюксел 1" на телевизия България он еър.
И в изказването на Борел беше подчертано, че трябва да се има предвид и контекста, в който се "напомня": на фона на войната в Украйна.
Неслучайно бяха отправени много ясни предупреждения и към Сърбия, че тя трябва да хармонизира външната си политика с изискванията на ЕС. Страната май все още не осъзнава напълно, че е на кръстопът: с един крак към Русия, с друг - към ЕС. В известен смисъл това се отнася и за РСМ.
Посегателствата срещу българските клубове, освиркването на българския химн по време на мача, проф. Димитров коментира със "за съжаление, от 2019 г. насам виждаме едно връщане към стандартно пропагандно политическо поведение там, което напомня за началото на 90-те години. В известен смисъл дори за втората половина за 1940-те години, когато България беше обявена за враг на комунистическа Югославия, и на новосъздадената република Македония. Аргументите, които сега виждаме до колко са законни или не българските сдружения в РСМ започват да напомнят поразително за духа на закона за Македонска национална чест. Абсурдни са твърденията, че българските клубове вредят на македонската чест", смята още проф. Димитров.
По думите му е абсурден и фактът, че се забранява на една група хора - граждани на собствената държава, да имат различна национална идентичност и чувства, независимо че тази идентичност те могат да потвърдят и докажат исторически.
Учуден съм от един невероятен парадокс: Ако името на Иван Михайлов се смята за противозаконно и обиждащо националните чувства, тогава би следвало да забранят и партията ВМРО, защото Иван Михайлов е ръководител на тази партия. След 1944 г- много българи бяха гонени и убити дори под знака "вмро-исти"; така че има двоен парадокс: когато държавните органи не могат да направят разграничаване между организацията и нейният ръководител, - от една страна; и обратно - когато самата организация спекулира с това име, използвайки го съвсем правомерно, но изповядва съвсем различна идеология и политически намерения, смята още проф. Димитров.