Приключиха консултациите на номинирания за премиер от ГЕРБ професор Николай Габровски с парламентарно представените политически сили в търсене на подкрепа за съставяне на кабинет с първия мандат. До момента само ДПС и „Български възход“ са готови да му окажат такава.
Професор Румяна Коларова, която е политолог, посочи, че БСП и ДБ културно са отказали да го подкрепят. Тя ги определи като системни партии.
„Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ се страхуват дори да се срещнат с него“, посочи политологът пред БНР.
Професор Коларова се съмнява, че от ПП са в състояние да издигнат кандидатура, която не е политическа и може да бъде съпоставена с личността на проф. Габровски. Тя остро разкритикува нападките спрямо възможностите на Габровски да се превърне в успешен политик.
„Той се е занимавал с подбор на хора и организиране на дейности. Управлявал е публични ресурси. Бил е заместник-председател на БЛС, което означава, че е участвал в договарянето на средствата в здравеопазването. Единствените хора, които са имали съществен опит в политиката преди да станат министър-председатели, са Иван Костов и Георги Първанов. Всички останали са влизали в нея без да имат опит. Всичко, което се излива срещу проф. Габровски, е недопустимо. Ясно е, че този човек влиза в политиката с желанието да потърси консенсус“.
Професор Коларова дори запита риторично с какво един продавач на пробиотик е по-компетентен да прави политика от човек, който е създал школа в неврохирургията.
Коларова не очаква кабинетът на проф. Габровски да получи необходимата му подкрепа. Тя се съмнява и в успеха на втория мандат.
„ПП нямат контрол върху мнозинството. Всички ефективни мнозинства се структурират около ГЕРБ. ПП реагират невротично, защото виждат, че ГЕРБ има предимство пред тях“.
Професор Коларова смята, че този парламент би могъл да работи ефективно и да бъде полезен за страната ни.
„В него няма доминираща партия и би могъл да изработи решения, които са балансирани и от полза за България. Партиите, които силно се противопоставят една на друга, трябва да намерят основа и обща цел, за която да работят. Всички нормални партии би трябвало да имат една и съща цел-излизане от кризата. Проблемът е, че те имат алтернативни стратегии, както и грешен избор на отношения със своя политически противник. Логиката на т.нар. партии на промяната е, че техният успех е унищожаването на противника. Това е игра с нулев сбор. При следването на тази стратегия губят всички“.