На 21 декември 1971 г. самолет на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София – загиват 30 души, сред които е естрадната певица Паша Христова.
Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина.
Причината за самолетната катастрофа не е оповестена официално.
Според неофициална версия причината е техническа неизправност на уредите за управление на самолета, който е бил излязъл от ремонт – били са погрешно свързани въжетата на елероните с кормилото на пилота и при завоя, който се опитва да направи пилота на дясно самолетът се накланя рязко наляво, при което лявото крило се удря в пистата от загубата на баланс самолетът се накланя на дясно и там се удря дясното крило в пистата и от удара то се откъсва, при което самолетът се разбива в пистата.
Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува, е Ил-18, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета — въжетата, с които се управляват елероните — подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна.
Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че
въжетата на елероните са били погрешно свързани.
Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата човека на борда, 28 загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов — със счупени крайници, Янка Рупкина — с леки изгаряния.
Сред най-известните ѝ песни са: "Една българска роза", "Яворова пролет", "Повей, ветре", "Нека този миг спре", "Морето се завръща", "Пет часа", "Среща в неделя", "Остани" и др. На Фестивала за забавна песен в Сочи, СССР, печели златен медал (1967).
На фестивала "Златният Орфей" през 1970 г. е удостоена с голямата награда за песента "Повей, ветре" и с първа награда за песента "Една българска роза".