По традиция Българската национална телевизия предложи на зрителите в Новогодишната нощ пъстра и бляскава програма. Именно специалната програма – слот 20:30- 01:00 – е била категоричният избор на зрителите в Новогодишната нощ и е привлякла до над 1 000 000 зрители – средно 850 000 зрители пред телевизионния екран, или 37.2% от аудиторията в българския телевизионен ефир.
Това пусна телевизията-майка след новогодишната нощ. Не знам доколко цифрите са верни при родната традиция да изкривяваме всичко, но щом другите две национални телевизии мълчат, сигурно има истина в тях.
За друго обаче ми е думата. Защо БНТ спечели състезанието по зрителски интерес? Отговорът е много прост-
защото заложи на стари, добре познати и обичани актьори и достатъчно умни и интересни сценаристи. Както и на мелодии, познати и обичани от десетилетия.
Повечето от авторите, певците и актьорите от тези отминали времена отдавна не са сред нас, но хората ги помнят и искат да ги гледат, независимо, че са ги гледали много пъти.
Какво противопоставиха другите две национални телевизии- познати и вече втръснали лица - Рачков и Цитиридис.
първият не слиза от екран с часове, независимо дали води шоу или приканва мераклиите да си опитат късмета в хазарт.
Вторият пое нелеката задача да замени Слави Трифонов и не се справи, но остава, вероятно поради липсата на алтернатива.
Така че БНТ избра правилното решение и спечели.Но с един нюанс. Ако от Кошлуковата телевизия си въобразяват,
че са сътворили нещо свое и оригинално, дълбоко се лъжат. Сътвориха пълнеж около старите сценки и имитация на големи актьори. Доста слаб пълнеж при това. На моменти дори разваляше направеното преди години от Парцалев, Тодор Колев и Калоянчев. Да не говорим за реквизита - миришеше на икономия и мизерия. Все с идеята за оригиналност, каквато обаче липсваше. Затова ми звучи доста пресилено да кажещ на програмата си "бляскава",
както самите те са си я определили. Малко по-скромно изразяване би било на място. Ако с нещо трябва да се похвали заслужено БНТ бе изпълнението на Дунавското хоро-традиция, която беше спазена въпреки разгорелият се спор около авторските права на тази великолепна българска музика.