Крахът на втория мандат беше предизвестен. „Продължаваме промяната“ се държаха чисто пораженчески от момента на връчването му. Особено грешен чисто политически, пък и институционално беше подходът за сформиране на изпълнителна власт да мине през една декларация от общ характер през парламента.
Неуспехът на втория мандат е в невъзможността на „Продължаваме промяната“, от една страна, да водят преговори, и, от друга страна, да намерят партньори, с които да осъществят коалиция, което идва от много силната им антириторика.
През цялото време дотук те говориха анти срещу останалите парламентарно представени формации – като започнете от бившите им партньори БСП, с изключение на „Демократична България“, много силна антириторика имат и срещу ГЕРБ и ДПС, и паднаха в собствения си капан и останаха в изолация.
Това каза в интервю за БГНЕС политологът Цветанка Андреева.
„Третият мандат получи нова струя живот през последните часове. Виждаме вече, че имаме доста по-ясно изразена категорична политическа воля от страна на „Демократична България“ да изградят чисто идеологическа конструкция, върху която стъпи осъществяването на една правителствена коалиция, в която те да са посредник и да обединят на едно място участието на ГЕРБ и ПП“, отбеляза Цветанка Андреева и допълни, че този път нещата изглеждат няколко идеи по-сериозни.
Това, на кого да бъде връчен третият мандат, е решение на президента, но сякаш опциите, между които той ще избира, ще бъдат определящи не толкова от неговите политически симпатии, а от това дали иска наистина да даде шанс да се сформира власт. „Би следвало, по тази логика, да го връчи именно на ДБ, или пък ще направи някакъв безплоден политически жест, връчвайки го да речем на БСП, знаейки, че те нямат потенциал да изградят коалиция“, смята политологът.
Третият мандат е политическият ход, в който ще видим и политическата стратегия на Румен Радев. „Той натрупа доста власт през последната година и половина, свикна вече да участва и да държи изпълнителната власт, и то в условия често пъти без парламент, така че това самочувствие, този ресурс, който натрупа, много трудно ще му бъде отнет“, обясни Андреева.
Тя подчерта, че държавният глава дължи един отговор, който от ДПС поставиха – защо налага политическо ембарго върху ДПС и защо в пространството изговарянето на ДПС като възможен мандатоносител на третия мандат не съществува. „В крайна сметка и политиците, и президентът трябва да дадат легитимен отговор“, добави политологът и припомни, че през годините на демокрация ДПС е осъществявало правителство през третия мандат.
„Ако изолацията и големите разделителни линии между ПП и ГЕРБ се стопяват, защо това обаче ембарго продължава да засяга ДПС“, заяви Андреева.
Прогнозата ѝ е, че въпреки надеждата за третия мандат, тази коалиция между ГЕРБ и ПП много трудно би се осъществила в този парламент, но пък е добре ако започне вече реален разговор.
Тя посочи защо според нея подобна коалиция между двете политически формации би била трудна: „Първо, заради това, че ПП изградиха своята политическа идентичност именно върху анти-ГЕРБ поведението. Те чрез това си послание, чрез този си език активизират своето ядро, своя електорат. Всичките им програми кънтят през думите на лозунгите анти-ГЕРБ.“
Друга причина са предстоящите тази година местни избори, които чисто идеологически до този момент са разглеждани като сблъсък отново между ПП и ГЕРБ. По думите ѝ всичко това ще трябва да се преосмисли, за да може да се изгради един съюз между ГЕРБ и ПП и това е голямото предизвикателство пред двете формации.
Ако отидем на нови предсрочни парламентарни избори, политологът коментира, че чисто количествено най-вероятно съотношенията ще се запазят между политическите сили. Битката, разбира се, ще бъде за първото място и именно тук определено е политическата интрига – кой ще провежда процесите по изграждане на коалиция, което ще бъде изключително важно през 2023 г. Политологът отбеляза, че ситуацията ще бъде различна и тя вече е различна, защото виждаме как през последните дни се излиза от езика, в който политиците непрекъснато даваха доводи защо не трябва да участват в дадена коалиция, защо в никакъв случай не бива да се коалират с дадена политическа формация.
„Днес вече се търсят аргументи за изграждане на общо поле, на което да се създаде правителствена коалиция, така че ситуацията е променена“, каза още Андреева и поясни, че отговорността пред политическите партии е с много по-голяма тежест. „Мисля, че партиите няма да допуснат, най-малко заради собствения си провал, да оставят държавата да бъде неуправлявана и така да я раздават на политическа консигнация“, изрази мнение тя.
Комфортът на служебното правителство се дължи единствено на базата на политическата несъстоятелност на парламентарните сили да сформират власт. „Някак си те дадоха даром властта на президента Радев и той се възползва от това положение, като започна да осъществява лични политически амбиции, собствен политически проект. Той не просто целеше да пренесе държавата през кризата, имайки служебен кабинет, той започна да управлява държавата така, както той смята, макар че неговата власт като правителство няма тази сила на легитимността, произтичаща от суверена“, коментира още Андреева.
Тя заяви, че колкото повече парламентаризмът и партиите започнат да се осмислят, толкова повече властта на президента е обречена да намалява. „Той преживя своя възход и оттук насетне вече ще търпи негативи, вътрешнополитически, ако щете и в международен план“, категорична е Андреева и обяви, че начинът, по който президентът трябва отново да влезе в конституционния си модел, е тогава, когато парламентът наистина започне съвсем смислено да заседава като институция и когато излъчи една стабилна управленска коалиция.