Няма шанс България да има редовен бюджет през първата половина на 2023 г., което е уникално положение в историята. Усещането е, че партиите и президентът умишлено делегитимират демокрацията и политическата система, за да се върви към президентска република. Това коментира доц. Виктор Йоцов, финансист и преподавател в УНСС, в ефира на телевизия "Блумбърг".
"Правителство най-вероятно няма да може да бъде съставено и бюджет няма да имаме - ще има на практика изкуствен бюджет, който ще взима по една дванадесета от предходния, но тогава инфлацията беше съвсем различна. Ще се търсят някакви механизми, за да може да се подпомагат някои разходи, особено тези за общините... Не знам как ще се справим с това. Няма да има парламент през следващите три месеца и това означава, че тези закони, които ни трябваха по Плана за възстановяване и устойчивост, няма да бъдат приети... Последните седмици парламентът взе две крещящо глупави решения - едното бе да задължи правителството да предоговори ПВУ със срок до края на март, което е абсурдно. И другото решение от парламента - за новите енергоблокове AP 1000 (на "Уестингхаус")."
Тези решения са направени без експертна оценка, изземвайки правомощията на изпълнителната власт и задължавайки бъдещи управления, смята Йоцов.
Партиите и президентът се правят, че правят правителство, коментира той даването на последния трети мандат за съставяне на кабинет на БСП.
"Едно от най-елементарните тълкувания на това е, че никой не иска да се направи правителство, включително и президентът."
Даже и с редовно правителство, шансовете на България за влизане в еврозоната в началото на 2024 г. са "на практика нулеви", тъй като страната не отговаря на инфлационните и бюджетни критерии, а скоро няма да отговаря и на критерия за лихвените проценти, каза Йоцов.
"Спредът по дълговите ценни книжа върви нагоре и това ще се задълбочи с перманентната политическа криза и това, че нямаме бюджет."
Икономиката е в началото на рецесия в следствие на наслагването на няколко кризи - финансовата през 2008 г., Covid-19 и настъпващата криза за суровини и енергийни ресурси. Признаците за забавяне на инфлацията не трябва да се приемат за успокоение, защото тепърва ще се проявяват ефектите от обръщането на паричната политика и повишаването на лихвените проценти.
Заради намаляващото население не може да се очаква бум на безработицата при рецесия, но ще има корпоративни фалити и бум на лошите кредити, смята Йоцов.
"Без кризи всяка година губим 50 000 души, от които 30 000 намаляват от заетите. Това освобождава пазара на труда".
Въпреки забавянето в ръста на цените, не може да се очаква инфлацията да падне до едноцифрени стойности в близко бъдеще, каза Йоцов.
Кризите в момента предлагат едновременни двустранни шокове за икономиката - от страна на търсенето и от страна на предлагането - което затруднява намирането на решение, тъй като традиционните инструменти действат предимно върху един тип натиск, коментира Йоцов.
"Някои инструменти, които преди си използвал с успех, сега няма да дават същия резултат. Да не говорим, че борбата с инфлацията сме я довели да гасим пожара с повече бензин с непрекъснатото наливане на повече ликвидност, която не е таргетирана към наистина нуждаещи се групи. Важи глобално, но в България в още по-висока степен."
Големи и важни страни работят през последните няколко години за обръщане на процесите на глобализацията, каза Йоцов и даде за пример политиките на президентите на САЩ Доналд Тръмп и Джо Байдън на прикрит засилен протекционизъм чрез санкции срещу Русия и Китай и субсидии за зелени технологии чрез Закона за инфлацията.
"Ако преди идеологията на САЩ в технологичната надпревара е била "Ние трябва да бягаме по-бързо от другите", сега тя е "Ако не можем да бягаме по-бързо, да пречим на другите", цитира Йоцов статия на икономист от САЩ. "Това е нещо, което пречи на глобализацията."