България е свързана с Европа и би трябвало да е част от еврозоната. Това заяви пред БНР Руслан Стефанов, който е главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията.
„През валутния си борд страната ни поема всички шокове, както и позитиви“.
Икономистите предвиждаха по-голям спад и имаше по-голям страх от ефектите на войната в Украйна, както и от тези, предизвикани от затварянето на Китай заради Covid-19, посочи той.
„Прогнозите бяха променени. Очаква се, че през 2023 година европейската икономика няма да влезе в рецесия. Това автоматично означава, че и българската няма да го направи“.
Българската икономика е доста устойчива, смята икономистът.
„Това се дължи на фискалната бюджетна дисциплина, демонстрирана от 1999 г. насам. България е в Топ 3 на икономиките в Европа, които имаха достатъчно ресурси, за да подкрепят домакинствата и бизнеса. Българската индустрия бележи исторически ръст през 2022 година. Причината е субсидията на енергийни разходи. Всички лишения, които сме имали през годините, сега помогнаха българската икономика да излезе от кризата по-бързо и по-безпроблемно“.
Обслужването на дългове в бъдеще обаче ще струва повече, напомни още Стефанов.
„Субсидията за горива беше напълно излишна, като и за енергийното подпомагане на предприятията. Става дума за милиарди, а българските домакинства остават сред най-енергийно бедните в Европа“
България ще има проблем с инфлационните критерии при влизането в еврозоната, обясни икономистът.
„Това е една от причините за изключителното забавяне при присъединяването ни към еврозоната. Трябваше да се случи през 2009 година. Страните с валутен борд няма смисъл да стоят извън еврозоната“.
Без реформи България ще има сериозен проблем с доходите, отбеляза той.
„Българските политици сякаш нямат желание да ги извършат. Те стават за години. Има и малко обяснение от страна на институциите какво ще се случи след влизането ни и как да се подготвим. Остават най-кресливите, които дават емоционални аргументи“.
Той коментира и Енергийната стратегия, предвидена от служебното правителство за изпълнение през следващите 30 години.
„Не бих я нарекъл стратегия. Не е ясно кой я е сътворил, а това е важно. Има много корпоративни интереси във въглищната икономика и навсякъде. Време е българските институции да започнат да спазват правилата на демокрацията. Тази стратегия трябва да мине през сериозни обсъждания и институционално съгласуване. Тя показва едно базисно несъобразяване с елементарните правила на съгласуване“.
Съобразяването на стратегически документи с ЕС не е една приумица, отбеляза още икономистът.
„Всички средства, които влизат в икономиката ни са обвързани с политики и стратегии. Трябва ли служебното правителство да предлага енергийна стратегия с 30-годишен хоризонт?“
Основаната цел на прехода към зелена икономика е демократизацията и даване на повече възможности за домакинствата, посочи той.
Политическата нестабилност влияе и на икономиката, отбеляза Стефанов.
„Липсата на насока е важна. Тя коства ерозиране на капиталовата база на България, а липсата на капитал е сред основните проблеми на страната ни. Българската икономика не инвестира достатъчно, така че да се обновява и да има нови сфери на добавена стойност. Това изисква и държавна политика. България изостава от възможността да привлича инвестиции. Те вече са спаднали“.
Страната ни се е отдалечила от Румъния през последните 5 години и ще продължи да го прави и през следващите 5, отбеляза икономистът.