Гледам по телевизията как не допускат българи да отидат в Северна Македония. С измислени причини за липса на ток, компютри и какво ли още не, български граждани не са допуснати да отидат на паметника на Гоце Делчев. И кой не ги пуска? Тия, за които е умрял и Гоце Делчев, и още стотици хиляди българи.
Това коментира във "Фейсбук" лидерът на ИТН Слави Трифонов.
И за да не става патетично, ще ви кажа, че аз никога не съм се чувствал специалист по патриотизъм, по Македония. Просто спазвам думите на един велик българин, когото имах честта да познавам - Любен Дилов- баща.
Светла му памет. Та той веднъж ми каза: „Слави, и да се гордееш и да не се гордееш, че си българин, все си си българин, така че по-добре да се гордееш“.
И заради случващото се в Северна Македония, сега ще ви споделя думите, по-точно предсмъртното писмо на един велик български поет, революционер и патриот - Пейо Яворов. Предсмъртното му писмо изпратено до неговия другар - Тодор Александров:
Драги Тодоре, Прости ми ти, нека ми простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук. Ще легна при моята мила Лора. Целувам те, дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания.
Благодаря за тия деветстотин лева помощ от организацията, без които отдавна бих умрял от глад, наместо от куршум, както ми приляга. Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с една най-мръсна клевета.
И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица – тя вече е щастлива!”
Предай моите сърдечни поздрави на домашните си!
Горещо стискам ръцете на Христо Матов и Хр. Татарчев и Ал. Протогеров.
Целувам те. Сбогом