Насекомите са храна, която човечеството консумира от хилядолетия. Днес насекоми ядат близо 2 млрд. души по целия свят, каза за БТА Кремена Дервенкова, съпредседател на Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България. Те са богат източник на протеини и по този показател превъзхождат месото, което всички сме свикнали да консумираме, според експерти. Всяка година човечеството изяжда 70 млрд. животни, само в Китай за последните години консумацията на месо се е увеличила петорно, посочи футурологът Мариана Тодорова. По думите ѝ климатичните промени, въглеродният отпечатък, хуманните подбуди, предпазването от пандемии са все аргументи човечеството да спре да отглежда и яде животни.
През последните няколко седмици в публичното пространство отново беше повдигнат въпросът дали хората трябва да ядат насекоми. Повод за тази дискусия станаха приети два регламента за изпълнение на Европейския съюз (ЕС), с които се разрешава консумацията на домашни щурци и ларви на брашнени бръмбари от хора. От години експерти обсъждат алтернативните варианти за набавяне на протеини. Българската телеграфна агенция (БТА) потърси отговор на въпросите как тези регламенти ще се отразят на българските потребители и безопасно ли е да се ядат насекоми.
Насекомите съдържат повече калций от млякото и повече желязо от спанака
Насекомите са съвместими с животинското месо. Те съдържат пълен аминокиселинен профил, тоест пълен протеин с всички незаменими аминокиселини, и то с изключително високо съдържание - на 100 грама изсушен продукт имаме 40-70 грама протеин, разказа пред БТА Кремена Дервенкова.
„Насекомите не съдържат никакви антибиотици и хормони, каквито не сме сигурни дали съдържат месото, което консумираме, откъдето и да си го купуваме. Освен това насекомите съдържат много полезни мазнини, в правилното съотношение Омега 3 към Омега 6, съдържат фибри под формата на хитин, съдържат много витамини и минерали, които не се синтезират в човешкия организъм, както и повече калций от млякото, и повече желязо от спанака. Като хранителен състав са абсолютно изумителни“, добави Дервенкова.
Отглеждането на насекоми дори може да е по-евтино, отколкото на животни. Насекомите могат да се гледат вертикално, могат да се гледат в градска среда и с изключително по-малко ресурси. Ако сравним килограм изходен продукт насекоми с килограм изходящ продукт месо, насекомите искат 15 пъти по-малко площ, 2000 пъти по-малко вода, стотици пъти по-малко храна, не отделят вредни газове, възпроизвеждат се бързо. Изобщо много са позитивите за опазването на околната среда, обясни още Дервенкова.
Кои насекоми можем да ядем?
С новите два регламента на територията на ЕС вече са разрешени четири вида насекоми за консумация от хора:
Замразени, сушени и прахообразни форми на жълт брашнен червей (ларва на Tenebrio molitor);
Замразени, сушени и прахообразни форми на Locusta migratoria (прелетни скакалци);
Замразени, сушени и прахообразни форми на Acheta domesticus (домашни щурци);
Замразени, под формата на паста, сушени и прахообразни форми на ларви на Alphitobius diaperinus (малък мрачник).
Всички одобрени храни са безопасни за човешкото здраве. Благодарение на изискванията на регламента както за производителите, така и за търговците или ресторантьорите има строги задължения за ясно етикетиране и обозначаване на продуктите от насекоми или когато в приготвената храна има части от такива продукти. Както и за други съставки, етикетите включват и предупреждение в случаите, когато има риск от алергична реакция от тези продукти. Това заяви говорител на Европейската комисия за БТА.
Европейската комисия в момента разглежда други осем молби за разрешаване на консумацията на продукти от насекоми, тъй като производителите трябва да кандидатстват за разрешение за всеки вид насекомо, който искат да пуснат на пазара.
Насекомите или месото в епруветки са храната на бъдещето?
В интервю за БТА футурологът Мариана Тодорова коментира, че светът в момента е изправен пред глобални предизвикателства пред изхранването си. Тези предизвикателства са в четири категории – демографска (населението нараства и ще бъде 10 млрд. до 2050 г.), икономическа (защото има видимо увеличаване по целия свят на търсенето на храни), климат и биология (намалява биоразнообразието, намалява и ресурсът от питейна вода, а 80 % почвите са изтощени) и загубата при производство на храна.
По думите ѝ, разглеждайки всички тези проблеми и като се добави и фактът, че отглеждането на животни има сериозен принос за въглеродния отпечатък на Земята, човечеството ще започне да търси алтернативен начин да се снабдява с протеини.
Единият вариант е да се ориентираме към консумация на насекоми, тъй като те са в изобилие, чист протеин са и имат добра хранителна стойност. Другият вариант, по който се работи е отглеждането на месо в епруветки чрез стволови клетки – стволови клетки от животно, които растат до производството на чисто месо. Това вече се прави, проблемът е, че още е скъпо, макар че цената с времето намалява, обясни Тодорова.
Според нея проблемът с консумацията на насекоми е най-вече културологичен.
В западноевропейската култура на насекомите не се гледа като на привлекателна храна, за разлика от азиатските култури. Така че, не можем еднозначно да заключим, че това е единственото бъдеще на храните, но това е един добър вариант, при достатъчни научни изследвания, посочи Мариана Тодорова. Според нея са необходими проучвания дали хората, които имат алергии към морски дарове и ракообразни, дали ще проявят алергии и към насекомите.
Когато се направят достатъчно научни изследвания и данни как влияят и как се понасят от организма, биха могли да са добра алтернатива за фуражни храни и за протеини за хората, които са отворени към подобен тип консумация.
„Ако ние в един момент постигнем отглеждане на чист протеин чрез стволови клетки на достатъчно ниска цена и там генната модификация е сведена до минимум, тоест, доказано не е вредно, може да бъде избран този вариант. Но, ако има съмнения, че именно генната модификация влияе фатално на нашите гени, тоест, приемайки такава храна, ние променяме и нашите гени, този вариант ще бъде отречен и по-скоро ще се прибегне до употребата на протеини от насекоми, или ако започне да се прави изкуствен протеин от 3D принтери, или по друг начин. Има много възможности“, коментира още Тодорова.
Климатичните промени , засушаването, осъзнаването на това, че водата, която се консумира от животните е много, въглеродният отпечатък – всичко това би ускорило процеса по търсене на алтернативни източници на протеини.
Как ЕС решава дали една храна е безопасна за консумация?
След приемането на двата регламента за изпълнение, в публичното пространство се появиха много спекулации и фалшиви новини, свързани с консумацията на насекоми. В отговор до БТА от Министерството на земеделието дадоха яснота по някои от най-важните въпроси. От него става ясно, че в ЕС съществуват специфични изисквания относно пускането на пазара на т.нар. „нови храни“. Това може да стане само след извършването на изчерпателна оценка на безопасността от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и издаването на положително становище за нейната употреба, посочват от министерството.
Европейската комисия разрешава и включва нова храна в списъка на Съюза, ако тя отговаря на следните условия:
храната не крие риск за здравето на човека с оглед на наличните научни доказателства;
предвидената употреба на храната не води до заблуда на потребителя, особено когато храната е предназначена да замени друга храна и има значителна промяна в хранителната стойност;
когато храната е предназначена да замени друга храна, не се различава от тази храна в такава степен, че нормалната ѝ консумация да бъде неблагоприятна за потребителя в хранителен аспект.
С двата регламента за изпълнение, приети съответно на 3 януари и 5 януари, се разрешава пускането на пазара на съответните нови храни (домашни щурци и ларви на брашнени бръмбари) единствено от конкретно определени производители, които са подали заявление до Европейската комисия – това са съответно дружествата Cricket One Co. Ltd, Виетнам и Ynsect NL B.V, Нидерландия.
От Министерството посочват, че правото на Европейския съюз под формата на регламенти, е задължително в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, като има приоритет пред националното законодателство. В националното законодателство пускането на пазара на нови храни е уредено в Закона за храните и към момента не се налагат промени в някои от законите.
Липсва законодателна уредба за фермите за насекоми
Пред БТА Кремена Дервенкова коментира, че в момента няма законодателна уредба, която да урегулира сектора за производство на насекоми за хранителната промишленост. Към момента само две ферми на територията на ЕС – една в Нидерландия и една във Франция имат право да предлагат насекоми за човешка консумация, добави тя.
Дервенкова заяви, че няма законова уредба, която да позволява на фермите, които отглеждат насекоми в ЕС, да ги предлагат за консумация на хора. По думите ѝ това е много бавна процедура и отнема между две и три години от подаването на заявление до получаването на разрешение.
Има ли в България ферми за насекоми?
В основаната през 2021 г. Асоциация на производителите и преработвателите на насекоми членуват седем компании - „Азенофф Байотех“ ЕООД, Енто Проджект ЕООД, Суперморио ЕООД, VBF Pro Ltd., М-фотон ЕООД, „Био Стопанство Лопянко“ ЕООД, "Насекомо" АД.
Дервенкова посочи, че секторът е много малък. Българските ферми, които отглеждат насекоми, реализират своята продукция изцяло във фуражната индустрия или като храна за екзотични животни.
От 2017 г. поетапно различни видове насекоми се разрешават за използване във фуражната индустрия и в аквакултурите, каза тя. По думите ѝ, през изпражненията си, насекомите произвеждат почвен подобрител с много високо качество. Той е разрешен в Европейския съюз за използване в биоземеделието. Дервенкова заяви, че ползите от отглеждането на насекоми са много и не бива да се пренебрегва потенциалът им да задоволяват различни нужди и при хората, при животните, в земеделието, в медицината и в козметиката.