Храната e почти 30% от разходите на българите

През януари 2026 г. 46% от общите разходи за потребление на домакинствата в ЕС са били насочени към три категории – храни и безалкохолни напитки, жилище, вода и енергия, както и транспорт. Това сочат данните на "Евростат" за структурата на потреблението в Европейския съюз.

В България зависимостта от тези разходи е още по-осезаема. По данни на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2025 г. 29,6% от всички разходи на човек в домакинството са били за храна и безалкохолни напитки. За сравнение, жилището е формирало 15%, а транспортът и съобщенията – 11,3%. Само тези три групи представляват около 56% от разходите на българските домакинства, предава БГНЕС.

Методологията на НСИ и тази на "Евростат" не са напълно идентични, затова процентите не могат да бъдат сравнявани директно.

Разходите за храна продължават да растат. През последното тримесечие на 2025 г. средният разход за храна на човек е достигнал 948 лева при 888 лева година по-рано – увеличение от 6,8%. В същото време делът на храната в общите разходи се е увеличил с 0,3 процентни пункта.

На този фон България остава страната с най-ниско общо ценово равнище на потреблението в ЕС. През 2025 г. то е било 63% от средното за Европейския съюз. Това обаче не означава автоматично, че животът е по-достъпен за българските домакинства. По-ниските цени се съчетават с по-ниски доходи и по-слаба покупателна способност.

При жилищните разходи разликата също е значителна. Ценовото равнище на тази група стоки и услуги в България е било около 41% от средното за ЕС през 2025 г. Въпреки това жилището остава едно от основните пера в бюджета, като за него българските домакинства са отделяли 15% от разходите си в края на миналата година.

Транспортът и съобщенията са представлявали още 11,3% от бюджета, а разходите в тази категория са нараснали с 4,1% на годишна база.

Има и положителна тенденция – доходите растат по-бързо от разходите. През четвъртото тримесечие на 2025 г. средният доход на човек е достигнал 3687 лева, което е увеличение от 9,4% за година. Общият разход на човек се е увеличил с 5,6%.

Това означава, че домакинствата разполагат с малко повече финансово пространство, но структурата на бюджета остава силно концентрирана върху основните потребности. При почти една трета от разходите, насочени само към храна, всяко по-сериозно поскъпване на продуктите от първа необходимост се усеща пряко от семейния бюджет.

България може да има най-ниското ценово равнище в ЕС, но за домакинствата решаващо значение има не само колко струват стоките, а и каква част от дохода е необходима за тяхното закупуване.