Трудни ни бяха гледките, които видяхме. Там беше като филм на ужасите. Всеки си мислеше, че участва във филм. Страшно беше, около нас навсякъде имаше трупове, деца играеха около тях и никой не ги изнасяше.
Това каза за БТА Минко Банчев от отряд Троян на Планинската спасителна служба. Той, заедно с кучето Берго, бе сред планинските спасители от България, които в продължение на дни търсиха оцелели под руините след силните земетресения в Турция. По думите му най-трудно е било да се нагласят психически, за да могат да се изолират от страшната обстановка и да работят така, че да успеят да намерят живи хора.
„Всичките шест дни, които останахме там да работим, почти не сме спали. Успявахме да отдъхваме, само когато изкарвахме кучетата за почивка. Нашата работа беше да маркираме, където кучетата издадат сигнал за жив човек, след това бригади ентусиасти започваха да изравят строителните материали, за да достигнат до живите хора. За наша радост, докато бяхме там, от две от маркировките излязоха една жена и петчленно семейство“, разказа спасителят.
Той добави, че неговото куче Берго, с което са оперативна двойка, е маркирало много места, но нямат информация дали хората от там са извадени живи. По думите му в такива акции всичко зависи от кучето. „Знам всяко настроение на кучето си, какво ми показва с поведението си сред руините. Всичко оставяме изцяло на него, то да си свърши работата с обонянието – то маркира, закопава или започва да издава сигнал. Тогава моята роля е категорично да кажа дали там има жив човек. Нашите кучета са добре обучени, концентрирали сме се да намират и да издават сигнал повече за жив човек, отколкото на трупна миризма“, посочи планинският спасител.
Той не би могъл да опише с думи чувството, което изпитва, при спасяването на хора от руините. „Уникално е. Адреналинът се вдига до такава степен, че въобще всеки започва да работи в този момент. Дори ние прибрахме кучетата и започнахме да помагаме в изриването и за части от времето спираш да мислиш, че може да има вторичен трус“, каза Банчев и добави, че на място все още продължават трусовете, които са по-малки като степен, но се усещат. „Имаше голяма опасност за нас, които помагаме в изравянето, но адреналинът е толкова голям, че се мисли само за това как да извадим човека жив. Имаше хора, които стоят отстрани и гледат за вторичен трус, за да ни предупредят за излезем“, заяви спасителят.
Той и колегите му са били в Адана през първите два дни, но там унищоженията от труса са по-малки в сравнение с тези в град Хатай, където цели квартали са се превърнали в руини. Затова следващите дни момчетата са заминали да търсят оцелели в едномилионния град, където са срещнали свои колеги с кучета спасители от Словакия и Словения. „Имаше още доста други в този град, защото там беше трагедия – едномилионен град почти изравнен, нямаше здрава сграда, ако имаше такава, то тя се беше наклонила на някои от страните и всеки момент щеше да падне“, разказа още Минко Банчев.
По думите му за останалите без домове са опъват палатки, но броят на пострадалите е толкова голям, че организациите не могат да помогнат на всички. „Където можеха, го правиха и постоянно се прекарваше храна и вода за тях. Лошото в Хатай беше, че първите сгради, които се бяха срутили, бяха двете им болници, а най-близкият град е Адана и до там ставаха страшни задръствания. Идваха линейки от там да помагат на живите хора. Държавата се грижеше за пострадалите, постоянно имаше вода и храна, но живееха навън, завити с одеяла, палеха огньове“, добави планинският спасител.
Той каза още, че на място са дошли техни колеги от Италия, за да продължат търсенето на оцелели, въпреки че шансовете намаляват. Вече завърнал се у дома Минко Банчев и останалите спасители трябва да се справят с запечатените в съзнанието им страшни картини. „Имаме подкрепата от Българския Червен кръст, които ни дадоха контакти на психолози. С тях ще разговаряме, ако има проблем. Като цяло екипът ни е доста здрав психически. Никой не си е мислил, че ще види подобна гледка, но мисля, че ще се справим“, добави Минко Банчев.