Дойде ли краят на БСП такава, каквато я познаваме, ще се трансформира ли тя в модерна лява партия или ще бъде заместена от други формации?
Темата коментира бившият министър на външните работи, дългогодишен депутат в българския парламент и евродепутат Георги Пирински в предаването "Дребният шрифт" по Дарик радио.
"Политологът Антони Тодоров характеризира станалото на 11-и февруари като ритуално самоубийство на БСП. Да изключиш 14 известни активни социалисти по един безобразен начин няма как да не отекне в обществото", категоричен е Пирински.
"Каква всъщност социалистическа партия е нужна на България в момента? Политиката у нас се изроди. В последните две години тази многопартийна система изпадна в пълно безсилие. Те все повече губят доверието на хората като политически сили, които се стремят да реализират някаква обществена кауза. А по-скоро се стремят да получат достъп до едни или други ресурси. Става дума за достъп до баницата, до това кой какво ще присвои", убеден е политикът.
Тоeст, кризата в БСП не е просто криза, ограничена до конкретики свързани с БСП, а е цялостна криза на политическото?, питат от Дарик.
"Точно така. БСП попада в тази криза, вместо да бъде носител на нещо друго. Днешната БСП е нещо много различно от онази БСП от 2016-а година, когато стана смяна на лидера и оттогава започна това, което и самата Корнелия Нинова нарича "реформа на БСП". Според нея противодействието срещу нейната реформа е била от хора, които жадуват за постове, които са вечни депутати и т.н. Всъщност става дума за нещо много по-дълбоко. Това започва с промяна на ценностната основа на БСП", коментира Пирински.
Беше направен един недопустим завой, да се търси подкрепа от среди, които са консервативно настроени, които са националистически ориентирани и са с много скептично отношение към демократичното и европейското начало. Много остро беше сменено колективното начало на функциониране на партията с едно чисто лидерско налагане на мненията и предпочитанията на Нинова", заяви той.
"Винаги е имало спорове и различни идентифицирани течения, но никога такива, различаващи се трактовки на социалистическото, не са били повод едни от тях да бъдат обявявани като вътрешнопартийна опозиция или врагове, които трябва да бъдат изчистени", пирпомни политикът.
"Вторият аспек е организационният, който също е политически, защото такива едни квалификации според мен много ясно препращат към практиките на сталинизма. Една организационна политика, която има за цел да изхвърли от партията онези, които имат по-различно разбиране", отбеляза Пирински.
"Третият аспект е личностният. Там много ясно се прокарва разбирането, че председателят разглежда поведението на останалите като лична преданост към председателя. Това е израз на едно дълбоко омерзение на хора, които десетилетия са работили за БСП, търпели са много унижения, останали са в партията, искат да продължат да допринасят тя да може да печели доверие, но по един брутален начин са елиминирани и заклеймени като купени от другите партии и като осъзнателни агенти на чуждо влияние в партията", каза експертът.
"Който иска да види какви са корените на това, което е днес БСП, с малко повече вглеждане през последните 5 - 6 години може да го види. Защо се стигна до 11 февруари? Имаше предложение за точка в дневния ред, подкрепена от над 200 депутати в конгреса, за прекратяване на мандата на Нинова. Водещият на заседанието въобще отказа да допусне, че има такова предложение от Петър Витанов, камо ли да го даде за гласуване", разкри той.