Вицепрезидентът на България Илияна Йотова посети районите в Косово с население с българско самосъзнание и се срещна с представители на сдружението „Обединени българи в Косово“ в Кръстец, както и с членове на „Културно-просветно дружество на българите в Жупа, Подгора и региона“, предаде БТА.
В Косово няма официално признато българско малцинство, а българската общност, която е около 15 000 души, е част от населението на общините Драгаш, където тя е представена в 20 села, Призрен с 19 села, Ораховац и Щръбце, където има общо 10 села с етнически българи.
Целта на България е българската общност в Косово да получи и официален статут на общност, което дава допълнителни възможности, участие в Консултативния съвет за националните малцинства и възможност да бъдат решавани редица проблеми на общностите и хората в тях.
През май 2018 г. в парламента на Косово е внесена петиция от организацията „Обединени българи в Косово“, подписана от 459 косовски граждани с българско самосъзнание, за официалното признаване на българска общност. Петицията е факт, но подписите "се загубват" и не могат да бъдат открити, а отговор на петицията липсва, затова съгласно препоръката от косовския президент Вьоса Османи организацията „Обединени българи в Косово“ организира нова кампания и през януари 2023 г. внася в косовския парламент нова петиция с 466 подписа.
Очакването на българите в Кръстец, с които Илияна Йотова се срещна, беше именно в това петицията да бъде придвижена. Вицепрезидентът ги информира за разговорите си с президента на Косово Вьоса Османи, с която разговаря ден по-рано в Прищина.
„Виждам в нейно лице гарант, че подписите този път няма да бъдат загубени и ще минат през парламента, след като ме увери, че е говорила с комисията по етнически въпроси към парламента на Косово и с премиера”, посочи по-късно пред българските журналисти Йотова.
Османи е потворила предложението, което е направила и по време на посещението си в София, че докато текат процедурите по придобиване на статут на общност, българите в Косово ще имат свой представител в Консултативния съвет за национални малцинства, който ще бъде неформален член на този съвет и ще може да взима участие в неговата работа.
„Това е знак за добро желание и воля, защото при една мултинационална държава, каквато е Косово, тези въпроси са деликатни, но българската амбиция е много голяма, затова работят и българските евродепутати, в тази посока е дейността и на президентската институция. Има добър тон на разговорите и смятам, че въпреки съпротивата на други етнически малцинства ние ще имаме добър резултат за хората с българско етническо самосъзнание в Косово. Бяхме в с. Горни Кръстец, а само на 4 км оттам, от другата страна на границата, в Албания също има българско село, българите там вече имат този статут и друго самочувствие”, посочи Йотова.
На срещата в Горни Кръстец присъства и представител на българското дружество в Косово, който разказа, че пътят между двете села през планината е черен, но е само 4 км и лесно би могъл да бъде направен, за да не се налага да се придвижват по доста по-дълги маршрути, за да общуват помежду си.
Дружество „Обединени българи в Косово“ е неправителствена организация, регистрирана през 2005 г. със седалище в село Горни Кръстец, което развива основно културно-просветна дейност сред българите мюсюлмани от района на Гора.
В Призрен Илияна Йотова се срещна и с членове на „Културно-просветното дружество на българите в Жупа - Български мохамедани“, което е със седалище е в с. Долно Любинье, в близост до Призрен. Създадено е през 2004 г. и развива културна и информационна дейност, насочена към възраждане и съхраняване на българската идентичност на местното население в регионите Жупа и Подгора.
Сред участниците в срещата имаше българи от Косово, завършили висши учебни заведения в България и такива, които в момента са студенти. България предоставя възможности за висше образование по реда на ПМС 103/1993 г. за младежи от Република Косово и всяка година на място се организират курсове по български език и кандидатстудентски изпити за желаещите да се обучават в България. Само през миналата есен за обучение в български ВУЗ от Косово са били приети 40 студенти за бакалавърска и двама студенти за магистърска степен.
Намерението на българската държава, което представителите на българите в Косово приеха с желание и готовност да съдействат, е в по-големите градове да бъдат организирани съботно-неделни училища, за да могат те да изучават български език, което би помогнало и за по-нататъшното получаване на висше образование в България, но и за съхраняване на традициите и културата.
На двете дружества вицепремиерът подари книги на български език.