Еврото не е "спасител", а е възможност. Това каза проф. Даниела Бобева от Института за икономически изследвания на БАН пред БТА.
Тя изнесе лекция за икономическите перспективи от въвеждането на еврото в България по време на заседание на Събранието на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките (БАН), което се проведе в края на миналата седмица.
Според проф. Бобева присъединяването към еврозоната е възможност. Тя отбеляза обаче, че имаме прекалено големи очаквания и прекалено много надценяваме ролята на присъединяването ни към еврозоната.
Бивш вицепремиер в кабинета на Пламен Орешарски, проф. Бобева посочи като комуникацията като един от големите проблеми в процеса.
"Имаме проблем с това, че тези, които подкрепят еврото, го възхваляват по начин, който не се приема сериозно. Не е убедителен този начин", каза тя и добави, че хората искат да знаят реално какво ще последва от икономическа гледна точка. Според мен, комуникацията на тези, които поддържат еврото, не е подходяща, посочи Бобева. От другата страна също има много заблуди, каза тя и даде пример с изказване, че еврозоната е доживотен затвор.
По думите ѝ страната ни в момента не е изпълнила техническите изисквания за присъединяване към еврозоната, но може бързо да навакса.
Следва пълният текст на интервюто:
- Какви са икономическите перспективи от въвеждането на еврото в България?
- Присъединяването към еврозоната е възможност. В еврозоната има икономики, които се провалят, и такива, които просперират. Зависи от това какви политики ще следва не само еврозоната, но и, до голяма степен, отделните държави членки. Всъщност имаме прекалено големи очаквания и прекалено много надценяваме ролята на присъединяването към еврозоната. Създаваме очаквания, които няма как да се сбъднат. Още повече, че ние гледаме на присъединяването към еврозоната статично към определен момент, а това е дългосрочен процес, така че на целият процес трябва да се гледа дългосрочно. Има години, в които икономиките се развиват добре, и години, в които не. Има правителства, които правят точните политики за съответния момент, и други, които не ги правят. Много трудно може да се каже кога еврото те спасява, кога не ти помага. Ако ти сам, т.е. с икономическата си политика, не успяваш да се справиш с външни и вътрешни шокове и предизвикателства, тогава еврото не може да те спаси. Така че еврото не е спасител, а е възможност.
- Какво ще се случи с валутния борд при влизането ни в еврозоната? Какви са рисковете от включването в еврозоната?
- Единственият изход от валутния борд е приемането на еврото, тоест присъединяването към еврозоната. Аз лично не очаквам абсолютно никакви сътресения. Съществуват поне шест условия за да няма шок. Но дори такъв да има под някаква форма, което аз изключвам, по-важни са дългосрочните ефекти. Важна е самата подготовка. Добре е всички - гражданите, бизнесът, политическата класа, официалните институции, да бъдат подготвени за този процес, за да не допускаме прекомерни рискове в този период.
- Защо има толкова голямо неприемане в страната на идеята за смяна на лева с еврото и къде сбъркаха институциите и политиците, за да се стигне до тази реакция?
- Не се казват точните послания, не се обяснява ясно какво е - ще има ли инфлация, ще се качи ли тя. Едните казват, че ще има ценови шок при приемането. Другите казват - няма да има никакъв. А трябва да се покажат числата и да се види, че при повечето страни реално инфлацията не се покачва много, особено при последните присъединявания към еврозоната.
Имаме проблем с това, че тези, които подкрепят еврото, го възхваляват по начин, който не се приема сериозно. Не е убедителен този начин. Това, че еврото е политически проект и политически процес, за хората абсолютно нищо не означава. Те искат да знаят реално икономически какво ще следва. Според мен, комуникацията на тези, които поддържат еврото, не е подходяща. Не можеш да твърдиш като политик, че това е застраховка за просперитета. Няма застраховка в икономиката. Това зависи от външните фактори, от вътрешна политика. Погрешните послания звучат неубедително и те хранят такива истерични анти-евро политики.
- Как вие бихте подходили към недоверието на хората?
- Трябва да се говори откровено. Българите, като цяло са много интелигентни хора, малко като им обясниш, ще разберат. Не им втълпявай, те сами да решат. Кажи им нещата - да, има рискове; да, има ползи. Кажи кои са рисковете, кои са ползите, и хората сами ще решат. Защо да не сме една Ирландия - 270 процента от средния брутен вътрешен продукт (БВП), т.е. близо три пъти БВП на страната е по-голям от средното за Европа. И тя е малка… Тя беше малка, вече е голяма икономика, въпреки мащабите на страната. Да, през 2010 г. тя беше на нивото на Гърция, но сега просперира с 300 процента. Еврото ли е проблемът? Тя имаше евро и 2010 г. Зависи от политиките, които следваш.
- Кои са най големите заблуди за еврозоната и какви биха били проблемите след влизането в нея?
- Заблуда е, че (еврозоната - бел. ред.) е гаранция и застраховка за некачествени политики. И другото - един политик беше казал, че това е доживотен затвор. Този тип изказвания може би работят политически за аудиторията, но на мен ми се струва, че се подценява българинът.
- Какво ще спечелят държавата, хората и бизнесът с приемането еврото?
- Не трябва да гледаме на тези неща като печалба. Първо дефинирайте какво значи "спечелване" и "печалба", за да ви отговоря на този въпрос. Ти се присъединяваш към нещо по-голямо, нещо, което означава интеграция в по-голяма степен - 20 държави са вътре, само седем са извън, от които една не е задължена да влезе в еврозоната. Аз не искам да бъда в периферията, не искам да останем настрани.
На всяка цена да приемаме еврото, без да сме абсолютно подготвени и убедени за това, че трябва да го направим, според мен съдържа рискове за нашето поведение в последствие. Ние трябва да разбираме, че дори да останем извън еврозоната, трябва да правим много неща, които сега не правим. А ако влезем в еврозоната и си мислим, че те ще ни спасяват каквото и да се случи, това няма как да стане. Комуникацията е много важна в този момент. Моето лично мнение е, че първо трябва да постигнем критериите. Дали ще приемем еврото или не, ще решим, но трябва да докажем на себе си и на света, на икономиката, че можем да покрием критериите, а вече след това ще решим дали искаме да сме в еврозоната.
- Готови ли сме за влизането в еврозоната?
- Технически - не. Проектът на Закона за еврото, доколкото знам, все още е на обществено обсъждане. Той трябваше да бъде готов преди една година поне. Ние сме интелигентни, и ще наваксаме бързо.
- Имаме ли шанс за 2025 г.
- Теоретично има. Трябва да има здрав политически ангажимент за еврото.
- Кога е по-възможно да се справим с изискванията - 2024 или 2025 г.?
- Всичко зависи от инфлацията, а тя, за съжаление, не е изцяло под контрола на правителствата.