Не се чувстваме като заложници на тези, които обсаждат парламента. Народният представител е заложник на хората, които са го изпратили на работа в НС. Това заяви в ефира на TV7 председателят на парламента Михаил Миков.
Започна явната политическа консумация на протестите, които продължават непривично дълго време. Дори достигнаха до познати форми на блокиране. В същото време народните представители работят и успяха в кратката предпразнична седмица да постигне редица важни решения, посочи Миков.
Той обясни, че е провел редица срещи както с протестиращи против кабинета, така и с протестиращи в негова подкрепа.
"Имах много срещи през август с хора, участващи в протестите и в контрапротестите. И когато попиташ: Какво става след оставката? Трудно се намира разумния отговор. Колко пъти трябва да повтаряме изборите, за да се стигне до резултат, който е приемлив за протестиращите", попита Миков.
По думите му всяко правителство трябва да разполага с период, през който да покаже, че има воля за работа. Кабинетът "Орешарски" нямаше такова време, атаките започнаха още през първата седмица. Трябва да се даде спокойствие на правителството. Най-малкото, за да видим бюджета, който предстои да бъде внесен. Не може да няма грешки, въпросът е колко бързо ще реагираш след това, допълни Миков.
Според него първите 100 дни на кабинета са били успешни, министрите са успели да вземат динамични и успешни решения. Дори „под натиск, са постигнати решения, които в друга обстановка сигурно биха се случили в по-дълъг период от време", коментира председателят на НС.
По думите на Миков едва след евроизборите през май догодина можело да се говори за предсрочни парламентарни избори. Резултатите от евровота щели да покажат дали има необходимост от смяна на властта. Важно било и какво ще свърши дотогава парламентът.
Въпросът за предсрочни избори може да се постави след вота за Европарламент следващата година, след като се направи анализ на резултатите от работата на правителството и Парламента, заяви Миков.
Той подчерта, че депутатите работят, въпреки явната политическа консумация на протестите. Според него той събира различни линии на недоволство както от страна на парламентарната опозиция, така и на Реформаторския блок и други непредставени партии.