"Всички държави - страни по уредбата на Международния наказателен съд, са обвързани - ако в следващ момент лицата, срещу които е издадена такава заповед, попаднат на тяхна територия, да ги задържат и предадат на МНС. Това ще бъде изпитание, доколко е устойчива и се прилага ефективно уредбата на този съд". Това коментира пред БНР Христо Христев, преподавател по европейско право в СУ "Св. Климент Охридски".
Според него това няма да са последните заповеди за арест, които ще бъдат издадени:
"Очевидно Русия не води цивилизовано война в Украйна. Има много факти, свързани с посегателство над мирно население, цивилна инфраструктура, нарушаване на правилата как се третират военнопленници. Няма това да са последните заповеди. Някой ден, ако тези лица бъдат предадени, ще има процес. Дали ще бъдат предадени, ще видим".
Според него има възможност за задочен процес, но трябва да се види как ще се развие случаят.
"На първо място се търси да бъде даден ясен знак, че тази международно-правна уредба, която съществува и която забранява като военни престъпления или престъпления срещу човечеството определени действия, не е някакъв празен лист хартия, който може да бъде нарушен във всеки един момент, особено от държава, която претендира да е водеща световна сила. Вероятно някой ще интерпретира тези заповеди и като изолиране на руското политическо ръководство и на Руската държава в международен план. Дали тези или други лица ще бъдат предадени, няма как да имаме отговор в момента. Съмнявам се да се стигне до хипотеза, в която руският президент да бъде предаден на МНС", коментира Христев.
Той смята, че това е само началото на разплитането на целия кръг от ужасни неща, които се случват в Украйна.
По думите му ще минат години, преди да видим окончателно какъв кръг от субекти ще бъдат изправени пред Международния наказателен съд. Това обаче, че руският президент Путин е първи, е ясен знак, който се надявам да бъде разчетен адекватно от руското ръководство, отбеляза Христев.
Той обясни самата процедура:
"Имаме прилагане на правно установена процедура от международен юрисдикционен орган. Тя е закрепена в международен договор в статута на Международния наказателен съд, с който са обвързани 123 държави. По реда ѝ е преценено, че са налице достатъчно обстоятелства за издаване на заповед за арест срещу 2 лица - президентът на Руската федерация и член на правителството. От другата страна имаме класически политически маневри от органите на държава, която не можем да считаме за демокрация. След началото на войната в Украйна, Русия е тоталитарна държава, в която няма никакви гаранции за справедливо правосъдие. Те могат да издават каквито искат заповеди срещу когото искат. Никой друг не може да приеме насериозно подобни политически маневри, които руското политическо ръководство извършва, за да се опита да даде политически отговор на обстоятелството, че президентът на Руската федерация е обвинен за извършването на военни престъпления".
По думите му МНС не признава имунитет на физически лица, които са извършили престъпления, уредени като относими към юрисдикцията на този съд:
"Той затова е създаден - за да не могат физически лица, които са заемали висши държавни длъжности, да се крият зад държавната си функция, за да избягат от отговорност за варварски действия, извършени под тяхно ръководство и квалифицирани под една или друга форма като военни престъпления. Друго предимство на МНС е, че може да бъде преследвано физическо лице, гражданин на която и да е държава, независимо дали тя е обвързана или не със статута на съда, ако са налице достатъчно факти, че съответното лице е свързано с престъпления на територията на държава, във връзка с юрисдикцията на държава, която е страна по конвенцията, или респективно на държава, която чрез декларация е определила, че поставя нейната територия под действието на статута на МНС".