Той беше мъж на средна възраст с голям обществен авторитет. Не правеше гръмки изказвания, защото знаеше, че работата на магистрата е да говори повече в съдебната зала, а не пред камерите. Но политическата ситуация вече беше различна. И той знаеше, че бомбата тиктака. Защото той беше човекът, който започна разследване не срещу друг, а срещу главния прокурор на страната си, довела до неговата оставка. Защото стана ясно, че главният прокурор е замесен в толкова афери, че дори е присвоил петрол от държавния резерв.
Разследванията му обаче не спряха дотук - той започна разследване за корупция по върховете на властта, което принуди службите на натиснат бутона "Ентер".
Така в една хладна мартенска вечер, без изобщо да предполат, милиони зрители на централната емисия новини станаха свидетели на нещо, което обикновено се случва в друг часови пояс и по други канали, по които обикновено се говори на немски с възклицания. На екрана се появява запис с гол мъж, легнал не до една, а до две жени.
Краткото видео мина без име. Но на всички беше ясно кой е мъжът. Последва пресконференция на бъдещия президент на Русия и тогавашен шеф на ФСБ, който пръв назова името му. С кариерата на прокурор Юрий Скуратов беше свършено. А слисаната публика така и не си зададе въпроса - какво цели този компромат. А и на кого да се оплачеш, след като лично властите, които трябва да пазят законността излизат, за да го легитимират?
17 години по-късно, зрителите отново вечеряха, докато започват новините. И отново - на екрана се появи нещо познато - гол мъж и гола жена в хотелска стая. Отново нямаше имена, но всички разпознаха един от лидерите на опозицията и бивш премиер Михаил Касянов и 20 години по-младата Наталия. Дежа вю. И същият резултат - край на политическата кариера. И за двамата.
Това са спомените, които изплуваха в съзнанието ми, наблюдавайки събитията тази седмица в България. Този начин за разчистване на политически сметки отдавна шета по анонимни сайтове, социални мрежи, но никога досега върху обществото не се беше изливала толкова кал за толкова кратко време. Сякаш наблюдаваме кални боеве от хора, които се опитват да оцапат всички ни.
Тези, които трябва да пишат или прилагат закона справедливо и безпристрастно се записват едни други, докато отвратените гледат с погнуса поредния епизод от поредната източна пиеса. Летят чатове, есемеси и записи, които бележат пълния крах на моралните устои на българските институции.
На това ли се крепи българската институционална рамка? На броя и размера на компроматите, които отделните държавни служители имат един за друг? Какво изобщо са правили тези хора в българската публична среда през годините и вършили ли са някаква работа, докато се записват?
Всичко това обаче означава, че в момента се води битка на живот и смърт. Стари методи от аналогови времена на хора, които не могат да разберат, че светът е различен. Защото при компроматите има един основен проблем - когато те станат прекалено много, губят ефективността си. И в повечето случаи се връщат като бумеранг към този, който ги изважда. От времето на Петър Стоянов, който извади доклад на разузнаването във финалния предизборен дебат, до момента, в който някой реши, че трябва да си разчиства сметките, недоволен от онези, с които до скоро е бил в завера.
Кални гладиатори, отвратените ви поздравяват.