След трудната 2022 г. за осигурените за втора пенсия най-после има относително добри новини - повечето големи от универсалните фондове успяват да овладеят топенето на парите от миналогодишните сривове на световните пазари. Шест от десетте фонда успяват да увеличат нетните си активи над брутните постъпления от осигуровки. Средните спестявания на родените след 1959 г. се увеличават в края на март спрямо декември навсякъде, с изключение на най-младия фонд, който тепърва трупа активи и не е показателен за пазара, съобщава в. "Сега".
Това показва статистика на Комисията за финансов надзор (КФН) за резултатите в допълнителното пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2023 г.
5907,56 лв. е средният размер на натрупаните средства в активните партиди (тези, за които в последните 12 месеца има внесена поне една осигуровка) за всички универсални фондове. Това е увеличение с 280,58 лв. спрямо средните спестявания в края на 2022 г., но само с около 100 лв. повече от средното натрупване през декември 2021 г. - последния месец преди началото на кризата.
За първите три месеца на годината сме внесли средно по 275,71 лв. осигуровки. Вижда се, че плюсът над тези приходи е малък, но все пак го има - към нашите вноски фондовете са прибавили 4,87 лв. Усреднените данни не са добър показател за състоянието на индивидуалните партиди, тъй като то варира в широки граници и зависи от множество фактори като доход, продължителност на осигурителния период, редовни постъпления и пр., предупреждават по традиция експертите на КФН. То обаче все пак дава възможност хората да се ориентират как се развива ситуацията.
Средното натрупване в партидите се увеличава навсякъде с изключение на ДАЛЛБОГГ (вижте графата Разлика декември/март в таблицата). Само в четири фонда обаче увеличението е по-голямо от средните постъпления от осигуровки за трите месеца - "Доверие", "ДСК-Родина", "Алианц" и ОББ.
Резултатите трудно могат да впечатлят, но те са добра новина на фона на 2022 г., когато постъпленията от осигуровки не успяха да покрият загубите от инвестирането на средствата и за много хора резултатът в края на годината беше намаление на спестеното вместо увеличение. В края на 2022 г. средният размер на натрупаните средства в активните партиди беше 5626,98 лв., със 178,69 лв. по-малко спрямо състоянието на партидите през декември 2021 г. Намаление имаше, въпреки че през годината средностатистическият осигурен е внесъл 992,76 лв. осигуровки.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Погледнати през данните за нетните активи (далеч по-показателни от средното натрупване в партидите), резултатите са още по-добри. Нетните активи на 10-те фонда са се увеличили в края на март с над 900 млн. лв. спрямо края на 2022 г. и те вече управляват 17 455 346 000 лв. Брутните постъпления от осигуровки за първите три месеца на тази година са около 560 млн. лв., т.е. инвестирането на средствата е прибавило около 350 млн. лв. по груби сметки (сумата вероятно е по-голяма, тъй като в сметката не влизат редица разходи на фондовете, напр. прехвърлени партиди в НОИ и др.). В шест фонда има увеличение на нетните активи над брутните постъпления от осигуровки.
ФАЗА НА ИЗПЛАЩАНЕ
Над 14 000 души вече получават някакъв тип плащане от втория стълб. От тях само 1392 са с пенсия, т.е. имали са по-големи спестявания. 12 802 души получават разсрочени плащания, тъй като спестеното не им позволява да получават пожизнена пенсия, а и хората предпочитат по-бързо да получат парите си. През първото тримесечие на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 829 000 лв. за пенсии, 13,676 млн. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 58 000 лв. на наследници на лица, получавали разсрочени плащания.