„Подмяна на промяната в името на управлението. Властта вече е самоцел и за ПП-ДБ, пък за ГЕРБ да не говорим... за тях винаги е била самоцел. В общественото мнение се противопоставиха две тези – президентът усвоява много власт, тя трябва да бъде пресечена с редовно правителство. Парламентът да се върне към ролята си. Аз не съм съгласна, че президентът е усвоил повече власт, отколкото има в Конституцията. И втората теза – че Конституцията е лоша“. Това коментира в студиото на „Добро утро, Европа“ политологът доц. Мария Пиргова.
„Поначало се създаде една линия в обществото, че редовно правителство е необходимо. Хората са уморени и не могат много бързо да разчитат знаците и да реагират и на кого да вярват“, коментира още тя.
„Рискът да се роди нещо, което се нуждае също толкова много от промяна, е съвсем реален“, смята социологът Геновева Петрова. „Не можем да очакваме успокояване на ситуацията, защото няма подписана управленска програма“, допълни тя.
Според доц. Пиргова правителството е разнородно и е съставено в кризисна ситуация. По нейните думи разочарованието ще бъде по-голямо от това, което правителството ще свърши.
Пиргова определи избирането на Делян Пеевски за член на конституционната комисия като „недостойно надиграване“ и знак че ГЕРБ има и друго мнозинство, с което може да играе винаги.
„Българската политическа класа се отказва да действа по европейски. Не трябваше да се губи зарядът от 2020 г. и той да завърши с такъв компромис“, смята политологът.
"Промяна няма да има. Ние българите се съгласяваме с този модел и явно толкова са ни силите", каза още Пиргова.
„ДПС са много добри в изработването на провокативни символики и за пореден път станахме свидетели на такава“, коментира Геновева Петрова. Тя отбеляза, че Движението показва траен интерес към фундаментални теми като промяна в конституцията.
По думите на доц. Пиргова ДПС се готвят отдавна за тази роля.
„Поначало се създаде една линия в обществото, че редовно правителство е необходимо. Хората са уморени и не могат много бързо да разчитат знаците и да реагират и на кого да вярват“, коментира политологът.
"По отношение на президента – да, формално президентът не е получил повече власт, отколкото му предвижда Конституцията, но на практика се превърна в единствения властови център в държавата. Нещо повече – позволяваше си да действа извън служебното правителство и да взема стратегически решения, които би трябвало да бъдат взети от по-голяма част от народното представителство", е тезата на социолога Геновева Петрова.