Ежедневно се подават стотици молби от цяла България за включване в регистъра за хазартно зависими лица към НАП. Преобладаващата възраст на желаещите да бъдат вписани е ниска - 20-23 години, като основната част са мъже. Има дори и 19-годишни, подаващи заявление. Целта на регистъра е да се забрани на сайтовете и физическите места за залагания да допускат хора, признаващи своята хазартна зависимост и желаещи да я контролират по този начин. Това каза Гинка Панаретова, директор на дирекция "Надзор върху хазарта и хазартните дейности" в НАП, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Над 12 500 души вече са се вписали в Регистъра на хазартно уязвимите лица от средата на декември миналата година до момента. Това показват данните на Националната агенция по приходите. След двугодишно прекъсване, регламентирано със законодателни промени, на 12 декември 2022 година НАП поднови поддържането на списъка с хора, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост.
"Достъп до самия регистър имат само служители на НАП. Тъй като това е чувствителна информация, никой от организаторите на хазартни игри или други институции нямат достъп до регистъра. Проверката при опит дадено лице да достъпи до хазартен сайт или обект става чрез проверка на данните именно на това лице, която само установява дали то е вписано или не в регистъра. Те нямат информация за лицата, които са в този регистър. Това важи за всички места, организиращи хазартни игри - физически и онлайн".
Подаването на заявление става само лично, с нотариално заверено пълномощно или онлайн с електронен подпис във всеки един от офисите на НАП в страната. Не е възможно да бъде подадено заявление от роднина или работодател, например, за лице, което проявява признаци на такава зависимост, защото става дума за пълнолетни лица, обясни Панаретова. Не е възможно да се приемат и искания, изпратени по пощата.
Няма стриктен критерий да бъде определено дали лице, което залага, вече е развило хазартна зависимост. Това обикновено става видимо и ясно, когато човек започне да взема бързи кредити и да залага всичките си доходи, каза събеседничката. В различните европейски държави има различни практики по отношение на свързаността на подобни регистри за хазартно зависими с банкови институции, които да отказват кредитиране на такива лица. В България такава законова възможност не е предвидена.
В европейската практика, при подобна възможност за проверка от страна на банките дали лицето е хазартно зависимо, се предвиждат и редица други мерки, като работа с психолог-специалист по зависимости и други, които са законово регламентирани. По мнението на Панаретова има широка палитра от мерки, които биха могли да бъдат предприети и в България в тази насока, но това може да се случи само чрез приемане на съответното законодателство. Според нея само законодателят в България може да попречи на хазартно уязвимите да теглят кредити и да залагат, като личното мнение на гостенката е, че това би имало голям ефект.
По отношение на сроковете за вписване и отписване на лицата в списъка на хазартозависимите Гинка Панаретова заяви, че от чисто технологична гледна точка са нужни три до седем дни, за да може информацията от вписването на лицето да бъде отразено в официалната база данни. Тя каза, че минималният срок за вписване е две години, но подаващите заявления посочват и значително по-дълги периоди, в които желаят да им бъде осигурена защита срещу допускане в онлайн и физически казина, за да контролират зависимостта си. Панаретова посочи, че при желание например за вписване за следващите 10 или дори 50 години, все пак има възможност лицето да подаде заявление, че вече е преодоляло зависимостта си и желае да бъде отписано. Това обаче не може да се случи преди изтичането на минималния двугодишен период на вписване.
"Когато едно лице иска достъп до онлайн казино платформа или иска да влезе в зала за залагания от организаторите се извършва проверка по ЕГН или ЛНЧ и при нея се вижда дали лицето е включено или не. Ако то е включено, те въобще не трябва да го допуснат до обекта или сайта, защото се счита, че самата обстановка оказва влияние на тези лица. Идеята е то изцяло да се изключи от атмосферата, свързана с хазартните игри".
Ограниченията като цяло се спазват. Имат случаи на нарушения, но те са рядкост. Правят се проверки, каза събеседничката. "Аз апелирам към всяко едно лице, което бъде допуснато в хазартна зала или казино онлайн да сезира веднага НАП. Такъв тип сигнали се разглеждат приоритетно. Правят се и тематични проверки във връзка с лицата, включени в регистъра".
Приходите от хазартни игри в България са отбелязали спад по време на пандемията, но това е бил моментът на разцвет на дигиталните платформи за залагания. След отпадането на ограниченията и в двата вида дейности се отбелязва устойчив ръст на приходите.