Едно добро начало за минималната заплата, обобщава в. „24 часа“
Механизмът за увеличение на минималната работна заплата, предложен от социалния министър Хасан Адемов, е добро начало. Така доходите може и да не зависят от политиците, независимо дали са стиснати като Дянков, или популисти разсипници в предизборна кампания. Така е честно, както и връщането на швейцарското правило за пенсиите.
"Синя" зона пак става левче на час?, прогнозира в. „Труд“
София може да остане без ясни правила за платено паркиране в центъра, а "паяците" и "скобите" на Центъра за градска мобилност да спрат дейността си и да останат в гаражите. Това стана ясно вчера след извънредно заседание на транспортната и правната комисия към Столичния общински съвет.
Областният управител на София-град Росен Малинов ще обжалва в съда промените в транспортната наредба на общината, които бяха приети през септември т.г. Това спира изпълнението . Според Малинов хората, които имат настоящ адрес в центъра на София, са ощетени в сравнение с тези, които имат постоянен адрес там. Първите не могат да паркират с винетки за разлика от вторите.
БСП сваля данък лихва на порции, пресмята в. „Стандарт“
10-процентният данък лихва ще падне до 0%, но не в началото, а в края на мандата на кабинета "Орешарски" след 4 г. БСП ще изпълни предизборното си обещание да махне налога, но поетапно - ще го сваля с 2% годишно. Това обеща соцдепутатката Корнелия Нинова след поредния кръг от преговори на червените с Министерството на финансите по проектобюджета за 2014 г. Причината за плавната схема е, че хората на Петър Чобанов настояват в хазната да влизат 90-те милиона приходи от т. нар. десятък на Дянков, тъй като в противен случай парите трябва да се вземат от някой друг разход. За да не влизат в конфликт с кабинета, червените са измислили новия подход.
Договорите за бърз кредит - нищожни?, чуди се в. „Монитор“
Договорите, подписани с фирми за бързи кредити, могат да се окажат нищожни, обявиха вчера от прокуратурата. До анулирането на документите в съда може да се стигне, ако при проверките на държавното обвинение се установят неравноправни клаузи или документна измама от страна на дружествата за частно финансиране.
От няколко дни Върховна административна прокуратура е назначила проверка на скандалните случаи, при които хора получават заем от 1000 лева, а след това са принуждавани да върнат на кредитната институция 5000 лева. До момента държавното обвинение има много сигнали, че допълването на подобни неравностойни клаузи в договорите за кредит и фалшифициране на документи са били честа практика на някои от дружествата.
БСП предлага поетапно намаление на данъка върху лихвите, пише и в. „Сега“
Спорният данък върху лихвите по срочните депозити, въведен в последната година от мандата на ГЕРБ, ще бъде компромисно намален с 2% от 2014 г. Депутати от левицата ще предложат между първо и второ четене на данъчните закони налогът да стане 8% вместо сегашните 10% и поетапно да намалява до пълната му отмяна през 2017 г. Това съобщи вчера депутатът от "Коалиция за България" Корнелия Нинова. Според експерти това е стъпка в правилната посока, макар и половинчата, защото няма гаранции, че данъкът ще бъде отменен.
Новината за намаляване на данъка върху лихвите идва на фона на решението на правителството, че бюджетът за 2014 г. не може да се лиши от този приход. Кабинетът бе остро разкритикуван, че отказа да премахне налога при подготовката на промените в данъчните закони. При въвеждането на данъка от левицата твърдяха, че облагането на спестяванията ще има негативен ефект върху икономиката. Правителството на Пламен Орешарски обаче реши, че няма с какво да замести очакваните годишни постъпления от данъка в размер на около 90 млн. лв. По последни данни на НАП към края на септември от налога върху лихвите по срочните депозити са постъпили 64 млн. лв.
Йордан Цонев: Без икономически растеж няма финансова стабилност, пише в. „Капитал“
Българската икономика наистина е в най-тежката си година от началото на кризата. Първите две тримесечия тя се движи на ръба на рецесията. И това е най-големият проблем пред страната. Извеждането на икономиката на пътя на растежа е най-важната задача на правителството. Това предизвикателство ще намери адекватно решение в бюджета за 2014 г. Прогнозната макропрограма предвижда следните параметри: икономически растеж – 1.8%; бюджетен дефицит – 1.8%; инфлация – 1.8%; приходи по КФП – 37.8% от БВП (малко под 31.0 млрд. лв.); разходи – 39.6% от БВП (около 32.4 млрд. лв.), в т.ч. и вноската в ЕС. В тази финансова рамка ние извеждаме три приоритета – икономически растеж и развитие на регионите, социална ангажираност и образование. Но контекста на въпроса ви е много важен, защото около него ще се развива дебатът по бюджета и основните критики както на опозицията, така и на една чест от най-десните икономисти (с цялата условност на това определение). А контекстът е: вече седма година бюджетът генерира дефицит и това не заплашва ли толкова трудно постигнатата финансова стабилност. Простият отговор е да, още повече че правителството на ГЕРБ стопи фискалния резерв и сега бюджетния дефицит се финансира с нов дълг, което пък влошава и друг индикатор на финансовата стабилност – съотношение ДЪЛГ:БВП.
Истинският отговор обаче е по-сложен. Финансовата стабилност е доста по-сложно понятие от маастрихтските критерии. Аз смятам, че липсата на растеж и ниските доходи са много по-голяма заплаха за финансовата стабилност от бюджетния дефицит