България се намира в толкова устойчива политическа турбуленция, че всеки вот в последните две години и половина се превръща в подгряване и репетиция за следващия. Така парламентарните избори на 2 април са подготовка за местните наесен, а местните – за европейските през май 2024 г., анализира Емилия Милчева в "Евроактив".
Малко преди евроизборите догодина ще трябва да се случи договорената между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ротация и поста на министър-председател да заеме Мария Габриел, която в момента вицепремиер и външен министър. Ако кабинетът на ПП-ДБ с премиер Николай Денков изкара до февруари, вероятно ще има и смени на министри. Зависи от резултатите на местните избори, а те пък са обвързани и с успехите и неуспехите на ниво изпълнителна власт.
Докато партията на Бойко Борисов изчаква ПП-ДБ да подаде щафетата на властта в началото на март, на местните избори и трите политически сили ще се състезават на различни писти. В София „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ намериха сили да се обединят зад общия кандидат – 48-годишния успешен предприемач Васил Терзиев, заедно със столичната партия „Спаси София“ и гражданската платформа „Екип на София“.
Успяха да надмогнат и идеята за две различни листи общински съветници. Подобно обединение обаче се оказва трудно за конструиране извън столицата, дори за големи областни центрове като Пловдив-град и Русе, където ПП-ДБ победи ГЕРБ-СДС на вота през април. В управляващата коалиция полагат усилия да стигнат до общи кандидатури, но изглежда, че на повечето места ще се явят с отделни листи за съветници и кандидат-кметове.
Разделението намалява шансовете им за успех и за дълготрайно позициониране – известно е, че местната власт с нейните 4-годишни мандати са залог за успеваемост на парламентарни избори. Господстващото положение на ГЕРБ в местната власт е една от причините за устойчивото ѝ положение на избори. Към момента социологически агенции ѝ отреждат първо място в проучванията си и спад на одобрението за ПП-ДБ, които очевидно понасят негативи от т.нар. не-коалиция с партията на Борисов. Именно за да избегнат колизиите помежду си, ПП и ДБ се отказаха от партийна кандидатура и потърсиха не-политическата.
Макар че една от партиите в „Демократична България“ – „Демократи за силна България“ (ДСБ), призова за национална коалиционна формула за общо участие с ПП в местните избори, такава не е намерена.
В началото на годината две от партиите в ДБ – “Да, България” и “Демократи за силна България” (ДСБ), дадоха мандат на ръководствата си да преговарят за съвместни действия с ПП – предизборна или следизборна коалиция, не само за парламентарните, а и за местните избори “с цел смяна на управлението на българските общини, особено в София и други ключови градове, за освобождаване на местното самоуправление от модела на феодализация”. За разлика от тях третата партия в ДБ – Зелено движение, даде пълномощно само за парламентарния вот.
Междувременно обаче ПП-ДБ останаха втори на 2 април и макар да съставиха кабинет с втория мандат, неговото бъдеще зависи от подкрепата на ГЕРБ-СДС. Тази субординация видимо снижи градусите на противопоставянето помежду им. А въпреки напрежението, неминуемо възникващо по кадрови въпроси, “винаги ще го има – въпросът е то да не счупи сглобката”, каза премиерът Денков. Целите са общи, имаме различия по подхода как да се бори корупцията, обясни той.
Не е за подценяване проблемът с намирането на кандидати за кметове и общински съветници в населените места. За да се запълнят листите във всички общини всяка политическа сила трябва да намери над 20 000 души. Ако ПП и ДБ изпратят в местната власт някои свои депутати това ще отслаби капацитета на парламентарната им група.
Амбицията на “Продължаваме промяната” да изгради добре развита мрежа от местни структури не е реализирана, а това означава, че трудно ще попълнят листите извън столицата. За разлика от тях основният им конкурент ГЕРБ може да разчита на добре вкоренени конструкции между местна власт и бизнеси.
Трудно е да бъдат убедени гражданите, че кандидатите на ПП и ДБ са готови на битка срещу настоящите корупционни модели, след като работят заедно в изпълнителната власт. ГЕРБ със сигурност ще загубят някои позиции в областни центрове, но ще се стремят да запазят преднината си – тя ще им гарантира добри резултати на европейските избори, а това означава и продължаваща поддръжка от Европейската народна партия (EНП).
София ще е ключова за политическото бъдеще на обединението ПП-ДБ, което победи ГЕРБ на 2 април и в трите избирателни района. На представянето на кандидата за кмет Васил Терзиев, бившият евродепутат от ДСБ доц. Светослав Малинов заяви, че който спечели София, печели България. Но същото е в сила и с обратен знак. Затова и големите усилия са фокусирани в столицата, където битката няма да е лесна въпреки лъскавата визитка на Терзиев, съосновател на Telerik – бизнес, продаден за над $260 млн. на американска компания.
Заради ДС-кариерата, при това на особено високи позиции, на баща му, чичо му и дядовците, се вдигна вълна на гняв и недоволство, а политическите противници на ПП-ДБ побързаха да се възползват. Причините за това са няколко – от една страна, публичните заявки на лидери на т.нар. градска десница за лустрация и противопоставяне на влиянието на бившите тайни служби, от друга историята на българския преход, в която трудно ще се открие успешен предприемач без връзки с ДС и/или висшата номенклатура. Богатството на Терзиев отблъсна тези, които мразят богатите, а произходът му се оказа труден за преглъщане от другите, чиито надежди за осмисляне на миналото през справедливост и дори покаяние не се сбъднаха.
Екипът на Васил Терзиев и формациите, които го подкрепят, разполагат с 4 месеца за кампанията си – повече от останалите кандидати, които още не са обявени. Бойко Борисов може и да не бърза с номинацията, изчаквайки как ще се развият съвместните инициативи на не-коалицията. Фигурите на шахматната дъска още не са наредени, партията за София тепърва ще се играе, а при балотаж успешният екзит не е сигурен.