Коментар на политолога Калоян Методиев във Фейсбук
Предложенията за конституционни промени на управляващата коалиция не тръгнаха добре. Тройката партии нямат особена легитимност в очите на собствените си избиратели, та какво остава за останалата част от обществото, за да влизат в тежка процедура за смяна на основен закон. А подобно действие изисква широка обществена подкрепа и базов консенсус.
В този контекст се предложи смяна на датата на националния празник от 3 март на 24 май. И скандалът се развихри. Не мога да си отговоря на въпроса дали това се прави с цел отклоняване на вниманието (тип димка за скриване на нещо друго) или е чиста глупост. Нито сега е момента, нито е някакъв горящ приоритет, нито „сглобката“ има широка подкрепа. Първият ефект от предложенията на неукрепналото правителство е разделение, радикализация, озлобление, напрежение. С това единствено помпат екстремисткото Възраждане и атакизирания Радев. Дават им дъвка. Ако това е целта – да си кажат. Ако ли не е – да си оттеглят предложението.
Мога да си отговоря категорично на друго предложение – за въвеждане на индивидуална конституционна жалба. Бях в делегацията по време на държавно посещение в Австрия през 2019 година. Това е родината на индивидуална конституционна жалба. Разговори имаше с президента, канцлера, председателя на парламента, с конституционния съд. На една от срещите в прав текст (има протокол) беше казано: „Не правете нашата грешка. За 2018 година 85 % от индивидуалните ни конституционни жалби (общо 6000) са от търсещи убежище бежанци. Имайте едно на ум. Казвам ви, за да ви предпазя“. Вярвам на опита. Вярвам на статистиката. Вярвам на очите си. Всеки ден виждаме по медиите стотици нелегални мигранти, които кръстосват територията на страната ни преминали през виртуалната граница. Въвеждането на този вид жалба е опасно и може да създаде заетост на цяла армия НПО-та. А държавата ни няма имунната система на австрийското общество.
Обсъждането на останалите предложения за съдебната система, служебните кабинети, статута на вицепрезидента изисква спокойна среда и смислен дебат. Изисква обща култура, образование, достолепие. Изисква европейски примери, анализ на нашата практика, съобразяване със специфичните ни проблеми и грешки. Единственото, което може да се каже на първо четене е, че както са я подхванали тази работа, няма да стане.