Когато на 9 декември 2022 г. президентът на България Румен Радев и изпълнителният директор на руския концерн "Газпром" буквално се разминаха в кабинета на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, това стана повод за коментари, че отново се търси път на руския газ към България. Съмненията се засилиха, след като на 3 януари 2023 г. (няма и месец по-късно) изненадващо бе обявено подписването на 13-годишно споразумение между "Булгаргаз" и "Боташ" (турския държавен оператор) за доставки на газ през Турция, тъй като детайлите по него останаха скрити, пише "Капитал".
Официално тогава правителството на Гълъб Донев обяви, че осигурява алтернативно трасе за внос на втечнен газ и по този начин гарантира сигурността на доставките.
Денков разкритикува служебните кабинети: Не са безупречни, заварихме грешки за милиарди левове
През последните седмици обаче клаузите по споразумението започнаха да изтичат в публичното пространство и да създават по-различна картина за договореностите, които служебният кабинет е постигнал. В свой анализ по темата излезе и международният тинк-танк ICIS, в който се казва, че газовата сделка на България с Турция трябва да бъде разследвана от ЕС.
Изданието също успя да получи копие от въпросния документ (с гриф "private & confidential"), както и да потвърди достоверността му. То е подписано на 30 декември 2022 г., а не на официалната церемония на 3 януари, като изводите от него накратко са следните:
"Булгаргаз" не получава достъп до турската преносна мрежа, както беше обявено, а само право да разтоварва танкери на конкретно посочен терминал и да получи същото количество природен газ на границата си, в точка Странджа/Малкочлар.
За тази "услуга" държавната компания се ангажира да плати 3.8 млрд. лв. само за такси на "Боташ" за периода на споразумението, независимо дали внася газ или не. Не е ясно как е определена тази цена.
Договореният капацитет за внос на природен газ всъщност е за 60% от цялото годишно потребление на България и дори да не се използва, пак трябва да се заплаща (клаузата "плащай или ползвай" е стандартна за газови договори). Става дума за 1.85 млрд. куб.м, а не за 1.5 млрд., както съобщи служебният кабинет.
За разлика от "Булгаргаз", турската "Боташ" получава пълен достъп до българския газов пазар и преносна мрежа, като дори ще има право да доставя на крайни клиенти, като може да измести изцяло "Булгаргаз".
Осигуреният капацитет за "Боташ" е равен на този на "Булгаргаз" - 1.85 млрд. куб.м на година, или 60% от вътрешното българско потребление.
За тази услуга "Боташ" ще заплати на българската страна само 138 млн. евро (270 млн. лв., или 14 пъти по-малко) за целия 13-годишен период на споразумението. Отново не е ясно как е определена тази цена.
"Боташ" има право да предоставя капацитета си на българския пазар на трети лица без да съгласува това с "Булгаргаз" или "Булгартрансгаз". Също така може да поиска от "Булгаргаз" да достави количествата му на сръбската, румънската или друга граница, без да уточнява с какъв произход е въпросният газ. Той може да бъде и руски.
При прекратяване на споразумението "Боташ" има право на неустойка, която е равна на пълния размер на дължимите такси за целия оставащ срок, или 3.8 млрд. лв. към момента. "Булгаргаз" няма право на неустойки.
Сама по себе си постигнатата договореност да се ползват турските терминали за внос на втечнен газ обаче е историческа - там всичко се контролира от държавата и няма никакво място за външни играчи. Въпросът е България да се възползва от това. Засега нищо такова не се случва и единствено плащаме уговорените такси - от началото на 2023 г. бе извършена само една доставка по това споразумение.
Затова и ползите от споразумението за България за момента изглеждат пренебрежимо малки на фона на разходите, които държавата в лицето на "Булгаргаз" се е съгласила да направи. Обратно, турската "Боташ" получава срещу скромни такси гарантиран достъп до българския и европейския пазар, като няма изискване да доказва произход на газа и реално може да препродава големи количества от Русия.