- Ваше Високопреподобие, архимандрит Васиан, преди няколко дни Вие напуснахте България насила! Разкажете ни, моля Ви, какво всъщност се случи? Защо Ви експулсираха от страната? За какво? В какво конкретно Ви обвиниха?
- През последните дни аз нямах възможност да разкажа на широката българска аудитория за това как е могъл да се случи този крещящ произвол от страна на българските власти. Той до такава степен ни шокира, че ние просто не можехме да си дадем дори най-елементарно обяснение за действията на официалните власти, още повече, че всичко беше извършено с такъв възмутителен патос, сякаш е имало една цел – да се изгони колкото се може по-оскърбително и унизително руското православно духовенство от православна България, сякаш главната цел е била не да ни екстрадират, а да създадат конфликт между двата народа, обединени от обща християнска вяра и култура.
Първият факт, който показва колко грубо постъпиха с нас представителите на властта, е следният: сутринта на 21 септември, веднага след празничното богослужение, на което се събраха повечето наши енориаши, след като се причастихме със Светите Христови Тайни, от нас тримата – мен, предстоятеля на храма, секретаря на Подворието протойерей Евгений и един служител на Подворието – спешно поискаха да се явим в Миграционната служба. След като отидохме там, въведоха ни в кабинета един по един и ни предявиха обвинение по член, чийто номер аз, разбира се, не запомних. На всичките ни молби да ни обяснят в какво точно ни обвиняват, какви противоправни действия сме извършили, какви доказателства за нашата вина са налице, официалният служител на Миграционната служба не можа да отговори нищо, освен представената обща формулировка на вината – „заплаха за националната сигурност”. За мен е очевидно, че това е неоснователно, политически мотивирано обвинение. Дори когато пристигна генералния консул на Русия г-н Владимир Чертков и поиска обяснения, последва категоричен отказ от страна на директора на Миграционната служба.
След предявяването на лъжливи обвинения ние, православни свещеници, биваме арестувани пред очите на всички в Миграционната служба, след което принудително и в съпровод на полицай ни вкарват в автобус на гранична полиция и с този автобус ни закарват по адресите на нашето местожителство в София, като ни дават малко време да съберем личните си вещи. След като събрахме вещите си, ни закараха към храма, но автобусът не спря от първия път пред храма, защото пред него се бяха събрали хора и стояха журналисти, и полицаите не посмяха да ни изведат. Ако държавните служби честно са изпълнявали задълженията си, то защо тогава се изплашиха от журналистите и не поискаха да дадат публичност на нашето експулсиране? От какво ги беше страх? От това, че вършеха произвол? Ако сме престъпници, то кажете го в прав текст! Но ако не сме нарушили никакви закони, то защо постъпват така с нас? На кого искат да угодят? Кой е поръчал това провокационно решение относно руските православни свещеници?
И така, много време ни държаха в автобуса. Едва когато се мръкна и журналистите се разотидоха, под прикритието на нощта ни заведоха в храма и ни разрешиха да вземем личните си вещи. Нямаше време да дам каквито и да е указания за това как да продължи живота на енорията в отсъствието на предстоятеля. С енориашите изобщо не ни позволиха да се сбогуваме. Просто не ги допуснаха до нас. Те стояха далеч от храма на улицата. И скоро след това ни закараха на сръбската граница и ни изгониха от България.
- Как ще коментирате тези обвинения?
- Първото, което бих искал да кажа, е мнението си по този въпрос: защо властите решиха да изгонят толкова унизително руските православни свещеници от България? Струва ми се, че българските власти постъпиха крайно безотговорно. Без да имат, от една страна, никакви конкретни доказателства срещу нас, и гонейки ни толкова демонстративно и скандално от България, светските власти съзнателно са търсели скандал и влошаване на отношенията. Ние честно изпълнявахме служението си на свещеници. Ние принципно отстоявахме позицията си, че украинският разкол е огромна заплаха за целия православен свят. Ние открито казвахме, че действията на гръцките църкви противоречат на църковните канони. Това е единственото, за което ни упрекваха и някои църковни лица, и някои представители на българските власти. Ако гонят православни свещеници от България заради религиозните им убеждения, то как такава страна може да се смята за свободна и справедлива?
- Къде се намирате в момента? Как и кога ще продължи Вашата църковна дейност?
- Понастоящем съм в моя дом в Москва. Имах среща с църковното ръководство, разказах му за обстоятелствата, при които се извърши нашето изгонване от България.
- Ваше Високопреподобие, след заминаването Ви църквата беше затворена. У кого се пазят ключовете от храма?
- Да, наистина, сградата на храма „Св. Николай“ бе затворена по мое разпореждане, защото българските власти изгониха двама щатни свещеници на Московската патриаршия и не остана никой, който да може да ръководи дейността на Подворието на руския Патриарх. Още веднъж ще подчертая, че именно безотговорните действия на българските власти доведоха до тези ужасни последствия – дверите на храма да се затворят и енориашите на нашия храм да останат без пастири. Властите не бяха предвидили последствията от екстрадирането на руските свещеници от България или пък, напротив, много добре ги предвидиха, но тогава това е съзнателна антицърковна акция. Както вече споменах, дълго време не ни пускаха в храма, за да решим въпросите, свързани с него, пък и аз нямах никаква възможност да осигуря за в бъдеще дейността на църковната енория, която управлява храма „Св. Николай“. Ключовете от храма предадох на посолството, което е единственият законен собственик на храма.
- Докога ще бъде затворен храмът?
- Храмът ще отвори врати веднага щом пристигне новият предстоятел, назначен от Патриарха на Москва и цяла Русия. Този въпрос е в компетенцията на Предстоятеля на Руската Църква, и аз не разполагам с точна информация.
- Какво става със служителите на храма? Знам, че повече от 30 човека работят в Руската църква. Каква е съдбата им към този момент?
- Понастоящем служителите на храма не могат да изпълняват задълженията си. Опитваме се да запазим целия щат от сътрудници, и когато пристигне новият предстоятел, те ще пристъпят към работа.
- Знаете ли, че след затварянето на храма стотици граждани излязоха на протест в защита на храма, настоявайки за незабавно отваряне на църквата?
- Да, знам това. Аз, както и много други хора, се моля колкото се може по-бързо да пристигне новият предстоятел. Отварянето на храма означава назначаване на клирик на Руската църква в подворието на Московския Патриарх в София, който ще носи пълна отговорност за дейността на църковната енория в храма „Св. Николай“.
- Въпрос, на който до този момент различни „експерти“ дадоха няколко различни отговора. Бих искала сега именно Вашия отговор: кому принадлежи храмът „Св. Николай Чудотворец“ в София – на България или на Русия? Кой е собственик на храма и земята?
- Руският храм „Св. Николай“ и парцелът земя са законна собственост на посолството на Руската федерация. Подворието на Московския патриарх, което резидира в храма, е църковно-дипломатическа мисия, както и подворието на Българската църква в Москва също е църковно посолство.
Руският храм в София е построен с пари на Руската империя и от самото начало на своето съществуване е бил посолски храм. В течение на цялата си история храмът никога не е ставал собственост на друго юридическо лице. През 30-те години на ХХ в. в историческия руски посолски храм е действала църковна енория на Българската църква, но тази енория не е била собственик на храма, а само е получила във временно ползване сградата на храма. През 1945 г. в този храм отново се е върнала руската църковна енория начело със св. Серафим (Соболев) и оттогава тя продължава да се намира там. Въпросът за принадлежността на сградата на храма на руското посолство никога не е бил поставян под съмнение.
- Защо тогава българската страна твърди, че има църковен канон, по който този храм е български и принадлежи на БПЦ?
- Това са безотговорни манипулации с общественото мнение, зад които стои или пълно невежество, или опит за заблуждаване на хората.
- Аз не мога за разбера за какво се води тази война – за храма, за земята, за имота, за властта, за политиката или пък за вярата, за православието, за литургиите, за богослужението, за мястото, където всеки човек независимо от своята националност може да дойде и да се помоли на Бога?
- Аз също не мога да разбера кому е нужна тази борба. Веднага щом изгониха двамата руски свещеници от България, Русенският митрополит Наум тутакси заяви, че Българската църква има права върху посолския храм. Нито дума не каза за съдбата на изгонените свещеници. Поразително е, че един християнски архипастир се вълнува не от положението на хората, оказали се в крайно трудни обстоятелства, а от чуждата собственост. Съзнателно или не, митрополит Наум бърка понятията „собственост върху сградата на храма“ и „регистрация на юридическото лице, в чието ползване се предоставя сградата на храма“. Това изказване на българския йерарх предизвика много въпроси и затова Старозагорският митрополит Киприян излезе с изявление, че тези въпроси са в компетенцията на Светия Синод на Българската църква, а всички други изказвания са си частно мнение.
- Българският патриарх Неофит вече назначи български свещеници, упълномощени да водят службите. При това положение ще бъде ли храмът отворен?
- Доколкото знам, Светейшият Патриарх Неофит като епархийски архиерей на Софийска митрополия е влязъл в преписка със Светейшия Патриарх Кирил по въпроса за възобновяването на службите в руския храм. Цялата информация се пази в Софийската митрополия.
- Общността на русофилите в България се опасява, че това е някакъв трик от страна на Синода, за да бъде отнет храмът от руснаците. Възможно ли е това?
- Не мисля, че Българската църква може да направи такова нещо. Надявам се, че всички ние, православните българи и руси, сме обединени от едно желание – да запазим единството и съгласието между нас.
- Ако се тегли равносметката на всичко, което се случи и продължава да се случва до този момент, то какво бихте казали Вие?
- Всички трудности и изпитания трябва да понасяме достойно, с вяра в Божията помощ, и най-вече да не се поддаваме на провокации и да не позволяваме на никого да руши църковния мир и разбирателство.
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД