Крайно време е да приоритизираме изграждането на автомагистрала “Хемус“ и, ако правителството не може да привлече европейски средства чрез включването ѝ към някой от трансграничните коридори, нека в бюджета за догодина и в следващите бюджети да бъдат предвидени пари и да се поставят конкретни срокове за завършването ѝ. За това настояват в декларация от парламентарната трибуна от „Възраждане“. Те призоваха и останалите политически сили да ги подкрепят, за да не наблюдаваме миграционни процеси от тези райони, предават от БТА.
На 4 октомври т.г. се навършиха 49 години от първата копка по изграждането на АМ “Хемус“, обърна внимание в декларацията Коста Стоянов. Магистралата е надежда за живеещите на север от Стара планина, че с изграждането ѝ ще се подобри техният начин на живот чрез осигуряването на свързаност между големите градове, разположени между София и Варна, посочи той. Реалността обаче е друга, констатира Стоянов – почти половин век и повече от 34 години след прехода не може да бъде построено 420-километровото трасе, като от него остава да бъде изградена повече от половината от общата дължина.
Депутатът добави, че 70 км. от магистралата са построени преди 1989 г. Простите сметки показват, че ако на година се строяха по 10 км., досега „Хемус“ трябваше да бъде готова, обобщават от „Възраждане“. В същото време те питат защо АМ “Тракия“ е завършена само за няколко години. Според политическата сила „Тракия“ и АМ „Марица“ са били необходими на западните държави, за да могат да развиват стокооборота си с Ориента, което е в техен интерес. Управляващите не успяха да получат европейско финансиране за „Хемус“, имаше доста възможности за това, но не е имало желание например да я включат в някои от трансграничните транспортни коридори, посочи Коста Стоянов.
Дали планът на ЕС не е България да бъде разрушена, разграбена, питат от „Възраждане“. ЕС ни излъга с обещания за достоен живот, а всъщност получихме разпад и разруха, не без съдействието на наши политици, се казва още в декларацията.
Без „Хемус“ Северна България замира, със завършването ѝ се очаква покачване на брутния вътрешен продукт, повече инвестиции и наваксване на изоставането спрямо Южна България, заяви Коста Стоянов.