„Машините гарантират качествен процес за гласуване и трудно могат да бъдат манипулирани или хакнати“, смята експертът по киберсигурност Ясен Танев, цитиран от bTV.
Всеки избирател, използвал машината, може да провери дали машината правилно е отпечатала неговия избор и може да сравни хеш кода от бележката с този, който е залепен на стената до машината във всяка секция.
Софтуерният код, съставен от букви и цифри, казва как да работят машините. Кодът се тества върху устройствата, избрани на случаен принцип. Министерството на електронното управление, заедно с Институтите по метрология и по стандартизация изпитват софтуера. Той е заключен с ключ, генериран с различни пароли на трима от членовете на ЦИК от различни партии.
„Не може да вземете машина отнякъде и да ѝ сложите този специално заключен код, за да се изпълни. Затова ЦИК има един инструмент, който отключва машината и казва: върху тази машина може да работи този софтуер. Няма как софтуер да се появи на тези машини, ако не е в ЦИК“, каза Танев.
За да се гарантира, че един софтуер не е подправен, след тест за него се генерира по-сложна математическа функция т. нар. хеш код.
„Хеш кодът е математически доказан подход, с който ние получаваме уникален отпечатък на ДНК-то, което означава, че когато имаме този хеш код, имаме това ДНК и машини могат да вършат само тази работа, за която са програмирани“, посочи Танев.
Точно преди седмица в Министерството на електронното управление беше генериран хеш кода на машините.
Ако някой се опита да инсталира друг софтуер върху машините, те няма да тръгнат именно заради криптографските ключове, които са сигурна технология, категорични са експертите.
„Не се свързани с интернет, освен това те печатат разписки. В момента хора броят хартии, къде са машините?! Няма ги. Могат ли да се хакнат хора? Истината е, че хората се хакват по-лесно от машините. 70% от причините за киберпрестъпления са хакнати хора, а не хакната технология“, каза Танев. Специалистът по киберсигурност казва още, че ще предпочете машината пред хартията в деня на вота.