„Над 800 000 души в България вече нямат достъп до първична медицинска помощ. Отдавна не говорим за селско здравеопазване”, каза бившият здравен министър Мими Виткова в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.
„Да затвориш болниците в малките населени места, това означава да имаш една добре развита спешна помощ, която да може да реагира в т.нар. златен час – при инсулти, инфаркти, който е животоспасяващ. Нищо не е организирано в здравната система така, че да позволи затваряне на малките болници в малки населени места. В големите градове се разкриват болници, специалистите отидоха там. В малките населени места има сгради, но няма специалисти. Унищожихме санитарната авиация”, изтъкна бившият здравен министър.
В коментар за проучване за качеството на здравните услуги в страната тя каза, че е смущаващо, че над 60% от българските граждани смятат, че ако не заплатят, няма да получат качествени здравни грижи и около 45% смятат, че биха могли да ги получат, ако имат комуникация със здравни специалисти от системата. Това проучване говори, че системата работи твърде неефективно, изтъкна Виткова.
За плащането от страна на пациенти, тя каза, че проблемът е във вземане на огромни суми от пациентите, които са в ценоразписа на медицинското заведение. „Дори контролните органи в системата казват, че това е нормално, защото седи като ценоразпис в кабинета и след като пациентът се е „съгласил”, това е нормално. Тя направи ясна разлика между благодарността от пациента, която се изразява в кутия бонбони и вземането на изключително висока цена за „предоперативна консултация” – 5 хил. лева от частна клиника.
Бившият здравен министър каза, че очаква заради сигналите, които тя изпраща от Фонда, в който работи, да ѝ бъде направена проверка. „Аз искам държавата с нейните контролни органи да ми каже това заплащане законосъобразно ли е и тя, за съжаление, много често ми отговаря – „да”, каза Виткова и обясни, че огромните суми за здравеопазване са в рамките на закона.
Д-р Виткова сигнализира за още един проблем – липсата на превенция за ракови заболявания. Националната онкологична болница, се води към закриване заради това, че болниците в България са търговски дружества. „В целия свят вниманието на здравната система е фокусирано там, инвестира се в нови методи, нови диагностични методи, ние си ликвидираме Онкологичната болница. Всеки навсякъде вече може да оперира онкологично болен. Нещата не са толкова прости, за да може всеки хирург да оперира онкологично болен”, изтъкна бившият здравен министър. По думите ѝ на много места са разкрити лъчетерапии, защото е скъпа продецура, а ръководството на Националната онкологична болницата се сменя при всяка смяна на правителството. „Маса кадри бяха изгонени от болницата, защото са навършили пенсионна възраст, а няма постъпващи, защото това е тежко и зле платено”, поясни д-р Виткова.Илко Семерджиев: Мораториумът върху болниците означава смърт
По думите ѝ решенията на тези проблеми трябва да дойдат както от гилдията, така и от политиците – и в изпълнителната и в законодателната власт. „Ако в началото на смяната на системата ни убеждаваха как влизайки в една пазарна система пазарът ще реши всички проблеми – такава направиха здравната система, това не се случи. Ежегодно докладите на световните организации не се различават много от това проучване. Липсва чуваемост”, каза Виткова.
Тя обобщи проблемите в здравеопазването – „заменихме медицината за пари” и даде пример, че сега медиците нямат стремеж към квалификация, защото отсъствието им води до недостиг на пари. Цитираното проучване е направено от Национален център за парламентарни изследвания.