Идеята за този паметник е лансирана от ръководството на БКП непосредствено след преврата на 9 септември и още 26-то Обикновена народно събрание - това е всъщност първият парламент, който се свиква след 9-ти, и в края на 1945 г., взема решение за изграждането на такъв паметник, който да увековечи победата на Червената армия в битката срещу фашизма, нацизма. Това каза доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, в интервю за "Фокус“.
Той сподели, че и изграждането му е доста дълъг процес. "В последната сметка, екипът, който изгражда паметника, е до голяма степен личен избор на самия Вълко Червенков, който не е доволен от резултатите от тези художествени съвети и лично номинира хората, които да изградят този паметник. Действително в него са включени най-известните имена в българското изобразително изкуство към онзи момент. Част от тях са, така се каже, "бивши хора“ – с цялата условност на този термин, хора като Любомир Далчев, примерно, които трябва да се нагодят към новите условия, архитектът на паметника и т.н. Друга част са всъщност хора, свързани с Комунистическата партия още от нелегалния ѝ период. Имам предвид Иван Фунев, Васка Емануилова, Борис Ангелушев и т.н.", каза председателят на Държавната агенция.
По думите му всички те, без съмнение са били имена в българското изобразително изкуство, фигурите и композициите, ще видим не са лишени от художествена стойност. "Посланието с този вдигнат "Шпагин“ на съветския войник е недвусмислено. Твърди се, че Любомир Далчев в по-късните си спомени, вече след бягството си на запад твърди, че това е идея на самия Вълко Червенков, ако трябва да бъдем по-точни за вида автоматично оръжие.
Според доц. Груев е факт, че има някакво майсторство в тези фигури. "Действително аз приветствам демонтажа - това трябваше да се случи много отдавна, още през 90-те години, но по различни други обстоятелства това не се случи нито тогава, нито после. Но факт е, че си заслужава тези фигури да бъдат запазени. Те вече нямат ритуална функция. Те по-скоро могат да бъдат артефакти, върху които да се пише историята на тоталитарното изкуство“, допълни той.
Събеседникът заяви, че в крайна сметка тази скулптурна композиция, каквато всъщност представлява паметникът, под някаква форма трябва да бъде запазена, защото във времето това нещо вече започва да предизвиква изкуствоведстки интерес, някъде и откровен туристически интерес.
"Но така или иначе подобни артефакти заслужава да бъдат запазени, и аз съм убеден, че в бъдеще скулптурите от Паметника на Съветската армия ще предизвикват вече не култов, а познавателен интерес към тях“, посочи председателят на Държавна агенция "Архиви“.