"Бюджетът залага приходи, които няма да се съберат, даже и те не стигат, залага дефицит от 3%, защото повече не може заради амбициите за Еврозоната и Маастрихтските критерии. Над 6 млрд. увеличаване на дълга - той ще порасне и повече, тези свръхразходи няма да отидат за инвестиции, а за харчене - раздаване на пари на калпак, в една нереформирана администрация, нереформирана система за отбрана и сигурност, нереформирана система на здравеопазване. Ние взимаме пари от бъдещето и ги пилеем, не ги инвестираме".
Това коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пред Bulgaria ON AIR
Той изрази позиция, че с Бюджет 2024 се върви към катастрофа.
"Не всички чуждестранни инвестиции добавят стойност. Основният проблем е липсата на реформа и политика, образованието е приоритет и увеличаваме заплатите - какво имаме накрая - 54% функционално неграмотни, реформи там не виждаме. Пенсионната система последните 3 г. се развали, увеличихме несимволично пенсиите, а над възможностите си, увеличаваме административните тежести, бумащината расте. Увеличават се санкциите с 500%. Нямаме облекчаване на административната тежест, имаме трайна политика за изземване на печалбата на държавните предприятия, имаме надценяване на ръста на събираемост, нереалистичен ръст на БВП на 3,2%. Индустрията е надолу, не просто имаме забавяне, на минус е. Това няма да приключи на 1 януари", прогнозира Велев.
Ако и когато влезем в Еврозоната, надяваме се 1 януари 2025 г., тогава 3-те процента няма да са толкова важни. Гръцкият сценарий е много показателен. в началото на века Гърция имаше 70% от средноевропейското ниво на покупателна способност, сега е на 67%", добави Велев.
Във връзка с увеличаването на таксите за хазарт Велев заяви, че не е сигурно, че това ще увеличи приходите в хазната, защото някои фирми ще затворят, други ще избягат в друга юрисдикция.
Той посочи и мотивите си да не е съгласен с вдигането на минималната работна заплата на 933 лв.
"Безработицата расте, има намаляване на заетостта, имаме масови съкращения в индустрията, от няколко месеца преработващата промишленост е надолу, Еврозоната е в рецесия, имаме спад на експорта. В такава ситуация, в сектори, в които производството е по-ниско, прекомерното увеличение на работната заплата може да има пагубни последици, може да е 933 лева в някои сектори, не да се определя административно", заяви Велев.