Глобалната икономика се справи сравнително добре през 2023 година.
С това заключение започна анализа си пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.
"Сътресенията на енергийните и хранителни пазари отслабнаха, което позволи на инфлацията да се забави, но все пак инфлационният натиск остава висок. Световната икономика продължава да се намира в една повратна точка. Деглобализацията продължава, като все повече държави преминават от свободна към сигурна търговия, както от икономическа интеграция към блоково отделяне и дерисковане".
По думите на професора условията на търговията са се влошили за държавите, които са нетни вносители на суровини, включително и за България.
"Дезинфлацията се счита за възможен път, който ще доминира през 2024 г., но в същото време опасността от рецесия не е отпаднала. Опитите да се замаскира тази опасност са вредни", подчерта макроикономистът.
Според него българската икономика "от години е в състояние на тиха депресия":
"Хората виждат навлизането в икономиката и финансите ни на популисти, от цели политически семейства от популисти. В моя живот не помня подобна ситуация в управлението на българската икономика. Продължаваме да имаме един голям структурен бюджетен дефицит и той налага повишаването на лихвените проценти и това ще попречи на темпа на икономическия ни растеж".
Проф. Димитър Иванов изказа мнение, че бюджетният дефицит е на хартия, а "истинският е много по-голям":
"Сега остава под маастрихтския таван от 3%, но за сметка на намалени публични инвестиции. Намаляването на бедността ще се забави, тъй като България ще бъде изправена пред по-бавен растеж и повишена инфлация".
България не е готова по технически критерии да влезе в еврозоната, но това е неминуем процес, тъй като е подписан договор, посочи макроикономистът и добави, че ако членовете на ЕЦБ вземат политическо решение, тази цел може да бъде постижима.