„Най-нелепото твърдение е, че Доган се уплашил Пеевски да не му отмъкне партията. Такъв филм няма. Пеевски не е на опашка за новини пред Сарая, той е вътре в Сарая.
Изборът на Джевдет Чакъров е на Доган, но формулата за съпредседатели е на първите двама в ДПС – Доган и Пеевски“, коментира в ефира на Българската национална телевизия Илхан Андай от 24rodopi.com.
Според него „декемврийските ходове на управляващите в Анкара“ са изиграли основна роля за формулата „съпредседатели“.
В предаването "Денят започва" на БНТ журналистите Валерия Велева и Илхан Андай коментираха вчерашните медийни изяви на бившия председател на ДПС и случващото се в партията.
„След защитната реакция на Мустафа Карадайъ в ефира на БНТ, а после и пред останалите медии, коректно е ние да отбележим и онова добро за него, а не само издънките му в последните години.
След като управляващата партия се опита да унищожи ДПС със скандалното инженерство „ДОСТ“, в този момент на заплаха в ръкава на Доган друго зайче нямаше. Карадайъ за оперативен шеф беше най-удачният вариант – беше спасителят на Доган, най-верният на почетния председател. Тогава и партията трябваше да се спасява, а после яваш-яваш да се стабилизира и пак да расте електорално. Тази мисия показа, че Карадайъ става. Той се появяваше сам на всевъзможни места в депесарските райони - изненадваше старци в кафене, жени на нивата, активисти в читалището“, припомни Андай.
Той отбеляза, че Карадайъ се провали в следващия етап, когато ДПС трябвало да настрои структурите си за постигане на по-добри изборни резултати.
„Един състезател по овчарски скок има право само на 3 опита, за да се види дали става или не за определена височина. Карадайъ получи много повече, но винаги оставаше под летвата.
Като добавим, че той никога не е бил харесван на 100 процента от баш депесарите, а те умеят да работят подмолно, смятайте колко много информация е постъпвала при Доган за залитания и зависимости на Карадайъ. И тогава дойде онова „Драги“ на Доган за 53-ия рожден ден на Карадайъ и пожеланието за намиране на мярата на личното и партийното. От този момент насетне Карадайъ е бил наясно, че е пътник. Очакването на неприятното да стане факт е било постоянното чувство, което кахъряло Карадайъ в продължение на година и нещо“, каза още Андай.