Ивайло Папов: Сглобката не изчегърта корупцията, но опитва да заличи "Аз съм българче"

"Трябва да защитим Иван Вазов от соросоидите, които са решили, че е следващата българска ценност, която трябва да бъде унищожена. От „Сглобката“ вече дори не могат да се прикриват, че основната им цел е унищожението на българския народ и националните ни символи." Това заяви народният представител от "Възраждане" Ивайло Папов на среща с граждани, съобщават от пресцентъра на партията.

Изказването му е породено от факта, че българската редакция на финансираната от американското правителство медия „Свободна Европа“ публикува анализ на мерките, които са необходими да се предприемат, за интегриране на имигрантите в България.

Една от тях е промяна на образователната ни система и премахване на стихотворението „Аз съм българче“, което пречело на интеграцията на децата имигранти.

Точният текст, публикувано в медията гласеше: „Няма как децата на над 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им.“

„Това е абсолютна провокация да се види как ще реагира обществото и още един опит за разделение. „Сглобката“ не изчегърта корумпираното управление, а се опитва да изчегърта националната ни памет. Но точно това ни напомни колко много ни е нужен Вазов днес и неговото творчество. Много безродници са се пробвали да заличат великите ни поети и писатели, но Патриарха на българската литература ще бъде вечен, а в стихотворението „Аз съм българче“ има само и единствено любов.“, допълни Ивайло Папов.

Според народния представител от „Възраждане“ Ивайло Папов, който е учител по образование, Иван Вазов е бил толкова далновидна личност, че приживе е знаел, че ще го атакуват, че ще се опитат да го забраняват и след смъртта му.

Нека си припомним едно толкова актуално, звучащо днес стихотворение:

И аз на своя ред ще си замина,
Трева и мен ще расне над прахът,
Един ще жали, друг ще ме проклина,
Но моите песни все ще се четат.

Не ме смущава див вой от омрази,
Не стряска ме на завистта гневът,
Спокойно гледам в бъдещето ази,
Там моите песни все ще се четат.